Предстоящите изменения в Закона за младежта (ЗМ) отключиха нови спорове между управляващи и НПО. Повече от 150 организации и граждани са изпратили до НС становище, с което се противопоставят на част от предложените за обсъждане текстове, засягащи доброволческата дейност. Според тях поредните промени "на парче" ще ограничат доброволчеството, вместо да го насърчат и развият, каквато е заявката на вносителите. От години неправителствените организации в България, работещи с доброволци, апелират за цялостна регламентация на дейността, но на този етап резултатът е непоследователни и разпръснати в различни нормативни актове текстове – Закон за младежта, Закон за защита при бедствия, стратегии, програми, различни общински наредби.
Този тип "секторна регулация на въпроси, които са от общо значение, няма да постигне желания ефект", смятат вносителите на становището, сред които са Български център за нестопанско право (БЦНП), Национален алианс за работа с доброволци (НАРД) и Фондация "Лале". Според тях предложените промени в ЗМ създават ограничения – доброволци по смисъла на тези изменения могат да бъдат само лица на възраст от 15 до 29 години. С две думи, промените са леко дискриминационни. Това, че предложенията не обхващат всички възрасти, поставя в неблагоприятно положение онези организации, които работят с доброволци, които не са младежи. Те например няма да имат възможност да издават "доброволчески книжки", защото измененията предвиждат това да е привилегия само за доброволци в младежка възраст. Също съществува риск тези организации да са с по-малък шанс за публично финансиране на своите инициативи, тъй като според законопроекта "публично подпомагано доброволчество" обхваща само доброволчески дейности на младежки организации, подкрепени с публични средства. Спорът се върти предимно около легалните дефиниции: "организация, извършваща доброволческа дейност", "публично подпомагано доброволчество" и текстовете, касаещи доброволческата книжка. Разбира се, НПО настояват и за създаване на нов закон.
Министърът на младежта и спорта също отправя критики към така предложените изменения в ЗМ (предложенията са на левицата). Според него текстовете не са достатъчно добре обосновани и мотивирани, а част от тях са направо излишни (например въвеждането на ново понятие "организации, осъществяващи доброволческа дейност"). Министърът също подчертава в своето становище, че доброволчеството не е присъщо само за младежта. Той обаче поставя под въпрос необходимостта от уреждане на доброволчеството с обща регулаторна рамка, тъй като според него този тип регулация ще бъде в противоречие с основната мотивация за полагане на безвъзмезден труд.
И докато у нас все още сме на фаза дефиниции, в Европа от пет години си мислят, че сме приели Закон за доброволчеството. В Доклад на ЕК от 2012 г. страната ни фигурира сред малкото, дадени като пример за благоприятна среда за осъществяване на доброволческа дейност в Европа. "В България Закон за доброволчеството бе разработен през 2011 г. и приет през 2012 г.“, пише в доклада, изпратен до ЕП, ЕС, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, по повод Европейската година на доброволческата дейност. Каква е причината за това твърдение не става ясно, но то категорично не отговаря на истината. Всъщност проектът за Закон за доброволчеството е разработен още през 2006 г. от няколко неправителствени организации, сред които са НАРД, БЦНП и БЧК. До неговото приемане така и не се стига. През няколко години кампанийно се подхваща темата за необходимостта от законова регулация на доброволчеството. Текстовете на проектозакона дори успяват да достигнат до обсъждане в комисии по времето на 43-ото НС, но до разглеждане в зала така и не се стига, тъй като малко след това парламентът беше разпуснат.
Разбира се, не сме единствените в ЕС, които нямат специална регулация на доброволния труд. Така например във Великобритания няма закон, който урежда специално доброволчество, но определението "доброволец" фигурира в Закона за полицията. С други думи – отчита се, че съществуват такива взаимоотношения, но държавата не смята за нужно да създава специална правна уредба. Гърция също не е счела за необходимо да вкара доброволчеството в правна рамка. За сметка на това е взето решение неформалното образование да бъде съчетано с формалната образователна система чрез изготвяне на обучително ръководство за доброволчеството, насочено към учениците в средните училища. Няма лошо да нямаме специален закон за доброволчеството, още повече че ЕС не ни задължава. За да бъде пълноценно и резултатно използването на доброволния труд обаче, е нужна добра, хармонизирана с европейското законодателство регламентация, с която да се изяснят правата, задълженията и отговорностите на всички, участващи в процеса.
Павлина АРАДЖИЕВА
Използвани източници:
http://eur-lex.europa.eu/legal-content/bg/TXT/?uri=CELEX%3A52012DC0781
http://www.parliament.bg/bills/44/754-01-36.pdf
http://www.parliament.bg/pub/cW/20170925011910stan.%20754-01-36-MMS.pdf
