Замразеният за няколко месеца конфликт между мнозинство и опозиция в съдебната власт, който олицетворяваха главният прокурор Сотир Цацаров и председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов, ескалира до сблъсък за практиката на специализираното наказателно правораздаване. За тепих послужи делото срещу подсъдимите за подкуп бивши кметове на столичния район "Младост" Петко Дюлгеров и Десислава Иванчева, както и заместничката й Биляна Петрова. Повод за поредната схватка стана разпоредената от Панов проверка на работата на съдии от Апелативния специализиран наказателен съд по мерките за неотклонение на Иванчева и Петрова.
В края на ноември Панов издаде заповед представители на ВКС да проверят организацията на дейността на апелативния спецсъд по разглеждане на прокурорските протести срещу определенията на първата инстанция, с които беше изменена наложената на Иванчева и Петрова най-тежка мярка за неотклонение "задържане под стража". Задачите на проверката бяха да бъдат установени броят, регистрирането и образуването на делата, администрирането на документите, изборът на съдия-докладчик и на членовете на съдебните състави, както и сроковете за произнасяне.
Апелативният спецсъд реагира с искане на 11 негови съдии до Пленума на Висшия съдебен съвет да изрази становище по въпроса изразява ли тенденциозно отношение проверката, назначена от Лозан Панов. Подписалите се приведоха довода, че няма данни за нарушения по тези производства, и напомниха, че въззивният съд все още не се е произнесъл по изменението на мерките от първата инстанция. Писмото на апелативните съдии бе включено в дневния ред на пленума, който реши обаче, че въпросът е от компетентността само на Съдийската колегия. Тя на свой ред даде три дни на съдиите от апелативния спецсъд да отговорят на въпроса как Панов е накърнил магистратската им независимост с проверката по делото "Иванчева".
Междувременно двете нива на специализираната прокуратура реагираха единодушно чрез ръководителите си и ангажираните с делото "Иванчева" обвинители, като призоваха председателя на апелативния спецсъд Георги Ушев да не предоставя документи на назначената от Лозан Панов тричленна комисия в състав: Галина Захарова, Галина Тонева и Капка Костова. Ушев, както и се очакваше, избегна подобна крайност, материалите бяха предоставени и в началото на седмицата резултатът от проверката беше налице. Но се оказа твърде спорен.
Както се очакваше, мишена на проверяващите е бързото произнасяне на апелативния съд по искането на прокуратурата за спиране на изпълнението на първоинстанционното определение, с което мерките за неотклонение на Иванчева и Петрова бяха изменени в "домашен арест". Проверяващите твърдят, че апелативният състав е трябвало да изчака седемдневен срок от постъпването на прокурорския протест, в който подсъдимите могат да направят възражения.
Такъв процесуален срок за преразглеждане на мерките за неотклонение има, но той не се отнася до исканията за спиране на изпълнението им. Прилагането му всъщност би я обезсмислило, тъй като означава подсъдимите да бъдат освободени, преди съдът да се е произнесъл по искането на прокуратурата в тази насока. Законът казва само че частната жалба и частният протест не спират производството по делото и изпълнението на определението, освен ако първата или въззивната инстанция постанови друго. Именно това направи апелативният спецсъд по искането на прокуратурата. Друг е въпросът, че прилагането на тази разпоредба не е подробно регламентирано и води неизбежно до смесване с общата процедура за преразглеждане на мерките за неотклонение.
Освен това апелативният състав постановил спиране на изпълнението на първоинстанционното определение, без да е разполагал с протокола от проведеното по случая съдебно заседание. Налице бил само т. нар. частичен протокол, обективиращ в работен вариант мотивите и диспозитива на постановеното от първоинстанционния съд определение за изменение на мерките за неотклонение. Според проверяващите този документ не е официален, тъй като е бил подписан единствено от председателя на първоинстанционния състав, но не и от секретаря.
Към момента на произнасянето на въззивния съд по искането за спиране самото определение за изменение на мерките за неотклонение все още не е било подписано от съдебните заседатели. А това означавало, че изобщо не е бил налице годен съдебен акт, който да бъде преразглеждан от горната инстанция. Става въпрос всъщност за обичайна практика да се изпраща в ареста извлечение от съдебния протокол, което правят много състави. В това извлечение често липсва не само подпис на секретаря, но и мотиви на съда, като целта е бързина при изпълнението.
Вече при обжалването или при протест пред горната инстанция се представя протоколно определение в пълен обем с всички реквизити. Нещо, което проверяващите върховни съдии би трябвало добре да знаят, затова е крайно нелепо заключението им, че констатираните нарушения представлявали "инцидентен случай на неправилна съдебна практика". Оттам и препоръката им "на съдилищата да се укаже стриктно да спазват актуалното законодателство – те не са самоцелни, а представляват гаранция за ефективно правосъдие".
Изводите на проверяващите са донякъде и абсурдни, тъй като излиза, че съдебният акт на първата инстанция не е бил годен за обжалване, но е бил годен за изпълнение. По-скоро би трябвало да е обратното – да не подлежи на изпълнение заради липсата на реквизити, но да подлежи на обжалване както на същото основание, така и по същество. От друга страна, не се коментират основателните съмнения в безпристрастност на спецсъда по делото "Иванчева".
Става въпрос за настояването на Георги Ушев първоинстанционният съдия по мерките за неотклонение Иво Хинов да администрира възможно най-бързо искането на прокуратурата за спиране на постановеното от него определение за освобождаване от ареста. Самият Хинов обаче не е дал индикации за оказван върху него натиск, напротив – разграничи се публично от декларация на Съюза на съдиите в България в негова защита. Факт, който сочи очевидното – че делото "Иванчева" попадна окончателно в политическата центрофуга и независимо от правните доводи зад интересите на правосъдието по него се крият и други интереси.
Панов влезе в играта още през юни, когато поиска от Ушев обяснения защо при провеждането на съдебното заседание по искането на Специализираната прокуратура за отстраняването от длъжност на Иванчева и Петрова те бяха в залата с поставени белезници. Усещането за необоснована репресия пък беше засилено както заради процесуалното поведение на разследващи и обвиняеми, така с оглед доказателствата, включително и разсекретените от съда записи от специални разузнавателни средства. От тях става ясно, че Иванчева и Петрова не са в никой случай цвете за мирисане, но ролята на Дюлгеров е далеч по-активна от тази на обикновен посредник по твърдяната от предприемача Александър Ваклин корупционна договорка.
Сега Ушев не пропусна да контраатакува резултатите от проверката с писмен коментар до Върховния касационен съд и Съдийската колегия към Висшия съдебен съвет. В него е разгледано естеството на производствата по исканията за спиране на първоинстанционни определения по мерки за неотклонение, като е заета логичната позиция, че произнасянето на горната инстанция "следва да бъде незабавно и не предполага изтичането на какъвто и да било срок за възражения, защото в противен случай се обезсмисля напълно ефективното упражняване на правно регламентираната възможност за спиране изпълнението на определенията по мерките за процесуална принуда".
И още: "Ако разглеждането на искане за спиране не се извърши незабавно, както в случая, според нас, въззивният състав правилно е процедирал, а се изчаква изтичането на законово-неуредени срокове за възражения по това искане, би се създал опасен прецедент, пораждащ много сериозни рискове за увреждане на интересите на страните и на правосъдието като цяло. В хипотезата на незаконосъобразно изменение или отмяна от първоинстанционния съд на мярка за неотклонение, ограничаваща правото на свободно предвижване (задържане под стража или домашен арест), се създава възможност подсъдимият, който е бил освободен поради изпълнение на определението за освобождаването му до разглеждането на протеста, да се укрие, в това число като напусне територията на страната. Пример за това беше случаят по НОХД№ 2612/2018 г. (т.нар. дело "депутатският брат ").
В крайна сметка се налага усещането, че ако спецпрокурори и спецсъдии изпълняват поръчка по делото "Иванчева", с такава са ангажирани и проверяващите ги върховни съдии. Ако специализираното наказателно правораздаване може да бъде упрекнато в репресивен уклон, далеч повече са основанията за критики към ВКС, чиито претенции за непогрешимост и недосегаемост са отдавна компрометирани от не по-малко зависими кадри и откровено безобразни решения.
