Факт е, че българската банкова система се изправя пред значително предизвикателство – започва независимият преглед на активите на първите шест български трезора от страна на ЕЦБ. Вече е знайно и че основният акцент ще се постави върху начина им на реагиране при кризисна ситуация в икономиката. В началото на лятото ще излязат и резултатите, по които ще се съди дали сме дорасли да влезем в чакалнята на еврозоната. Защото само с мерак и с политически декларации ключ за там не се получава. Освен това, както вече е известно, самите стрес-тестове ще се провеждат от компания, посочена от ЕЦБ, а използваната методология ще включва и влезлия в сила от началото на 2018 г. Международен счетоводен стандарт №9, който акцентира върху очакваната стойност на обезценките, а не върху историческата им стойност.
Целта на тази адаптация е ясна: в добри времена банките трябва да натрупат повече провизии, с които да формират един по-голям предпазен буфер, на който да се опрат, ако в бъдеще настъпи финансова криза или ако икономиката изпадне в рецесия. Защото, както показва практиката, финансовите резултати на кредитните институции са особено чувствителни към състоянието на заобикалящата ги макроикономическа среда.
Пред в. "БАНКЕРЪ" от БНБ уточниха, че "симулацията ще бъде извършена от екип на ЕЦБ, отговарящ за стрес-тест упражненията в рамките на Единния надзорен механизъм. Упражнението ще се базира на методологията на Европейския банков орган, приложима за наскоро приключилия общоевропейски стрес-тест 2018 година. Целият процес по подготовката като сценарии (базисен и утежнен), обхвата и калибрацията на рисковете, проверка на резултатите и тяхното оповестяване ще се осъществи от екипите на ЕЦБ". Експертите от Народна банка не очакват някакви сериозни затруднения, защото трезорите вече прилагат МСФ 9 и ефектите от тази промяна скоро ще се виждат в годишните им отчети.
Но тук възниква един въпрос, който засега не се коментира. Ясно е, че политиката за ускорено натрупване на по-големи резерви при икономически бум неизбежно ще ощетява инвеститорите – особено неинституционалните, които разчитат да получат бързо по-висок доход под формата на големи дивиденти или на ускорен капиталов растеж на техните книжа именно във времената на икономически бум. Но тези очаквания ще се сблъскат със задължението на трезорите да изграждат значителни капиталови буфери по същото време, което ще редуцира печалбите им, и съответно възможността им да раздават по-големи дивиденти. Това поставя големите банки, примерно от мащаба на ПИБ, които са публични дружества, пред дилема: как да запазят търсенето на техните акции и тяхната цена, след като други големи трезори, чиито акции не се котират на фондовата борса, няма да имат такива дилеми?
В БНБ обаче може би обръщат повече внимание на дългосрочната сигурност, отколкото на бързата възвръщаемост на инвестициите – мечта на борсовите спекуланти. "Основно предназначение на подобни симулации и тестове за устойчивост е именно да се провери адекватността на натрупаните буфери при хипотетична промяна на макроикономическите условия и да се измери тяхното потенциално въздействие върху стабилността на кредитните институции. Подобен подход е в основата на т. нар. макропруденциална философия, свързана с необходимостта от акумулиране на буфери именно в периоди на благоприятна макроикономическа конюнктура и използването им в ситуация на негативни икономически процеси. Защитата срещу неблагоприятни въздействия се изгражда точно в подобни макроикономически условия", уточняват от Централната банка.
Колкото до спекулативните очаквания на банкери и финансисти, че стрес-тестовете ще изградят де факто банкова система на две скорости – първите шест трезора ще продължат напред на "европейска скорост", докато останалите ще останат малко или повече "на българска", от БНБ посочват: "Няма такава опасност, тъй като регулаторната среда е една и съща за всички." А това е сигурен сигнал за увереността на Народна банка в стабилността на националната финансово-кредитна система.
