Европейските избиратели са объркани и уплашени – и това може да бъде добра новина за Европейския съюз.
Ново проучване показа, че подкрепата за членство в ЕС е най-високата от 1983 г. насам. Но също така е установено, че голям брой гласоподаватели от целия ЕС се опасяват, че ЕС може да рухне през следващите десетилетия. Някои дори смятат, че това може би е последният път, когато гласуват на избори за Европейски парламент.
Това може и да не изглежда като нещо, на което да се радваме. Но за проевропейските политици от ЕС това е важна възможност.
Страхът е силен мотиватор. Популистите успешно превръщат страховете на гласоподавателите – от имигрантите, от промяната, от другите – в гласове. Сега е време проевропейците да използват тревогата на континента и да намерят убедителни решения.
Те няма да започнат от нулата. На континента все още има силна проевропейска база: две трети от европейците имат положителни чувства към ЕС според проучване, организирано от Европейския съвет за външни отношения и YouGov.
Значителна част от гласоподавателите се определят като "оптимистични" в Германия (32%), Полша (31%), Испания (29%), Австрия (38%) и Румъния (46%). В Дания и Швеция гласоподавателите се идентифицират на първо място като щастливи (37%) и съответно като чувстващи сигурност (35%).
Това са гласоподавателите, към които утвърдените партии са насочили предизборната си кампания: тези, които са най-отворени към традиционните проевропейски послания.
Но има и друга част от електората, която не бива да се пренебрегва: гласоподавателите, които се тревожат за бъдещето на ЕС.
Мнозинството в 11 от 14-те изследвани страни – Франция (58%), Германия (51%), Италия (58%), Холандия (52%), Полша (58%), Румъния (58%) и Словакия (66%) %) – смятат, че ЕС може да се рухне през следващите 20 години. Испания е една от страните с най-нисък резултат, като около 40% от анкетираните се страхуват от разпадане.
Големи малцинства от гласоподаватели във Франция (36%), Чехия (35%) и Словакия (31%) признават, че се страхуват за бъдещето на ЕС, показва проучването. В политически нестабилните и икономически крехки страни като Гърция и Италия между 30% и 50% от анкетираните се определят като "стресирани".
Сривът на ЕС е нещо, което огромното мнозинство не би приветствало: девет от 10 респондента смятат, че ще бъдат по-зле, ако ЕС се разпадне.
Запитани какво ще им липсва най-много, хората казват, че се тревожат дали ще могат да търгуват свободно (38%), пътуват свободно (37%), живеят и работят свободно (35%) в цяла Европа. Те също изразяват загриженост заради липсата на сътрудничество в сигурността и отбраната (28%) и неуспеха на блока да бъде противовес на свръхсили като САЩ и Китай (25%). Едва 8% заявяват, че не смятат, че ще загубят много, ако ЕС престане да съществува.
Данните от анкетите рисуват емоционална карта на континента, която е смущаваща, но и интригуваща. В много отношения изборите за Европейски парламент ще бъдат избори на разделен екран – с оптимистични гласоподаватели, които виждат ЕС като сфера на сътрудничество, и песимистичните гласоподаватели, опасяващи се, че той ще се срине или ще бъде разрушен от конфликти.
Утвърдените партии сега имат възможността да канализират тази всеобща тревога, да излязат извън кръга на основните си гласоподаватели и да покажат на несигурните европейци, че разбират новия политически пейзаж.
Все още не е твърде късно да се направи това – при този нестабилен европейски електорат има до 97 милиона гласоподаватели, които все още могат да бъдат убедени да гласуват за други партии.
Както е видно от разкаянието на избирателите, което обхвана отчасти Великобритания след референдума за Брексит, хората са склонни да не ценят ЕС, докато не се сблъскат с идеята да го изгубят. Същото се отнася и за други части на блока. Докато политическата бъркотия се разгръща от другата страна на Ламанша, европейските избиратели искат да им бъдат дадени основания да продължат да вярват в ЕС.
Изборите за Европейски парламент тази година са моментът, в който проевропейската фракция да мобилизира мълчаливото европейско мнозинство и да направи така, че не само партиите против статуквото да имат думата на 26 май.
Марк Ленард е директор на Европейския съвет за международни отношения.
