"Мисирки", както им казва премиера, с ботуши газят кални във фекални води около къщи на страдащи от наводненията хора. Зациклят с дежурните въпроси: „Как прекарахте тази нощ?”, „Какво се случи?” и „От кого потърсихте помощ?”. И никоя не се сеща да пита: „Защо не си застраховахте къщата като ви се случва не за първи път, след като сте си я построили почти в речното корито?”. От дъжд на вятър ще попитат: „Имате ли застраховка?” и до там с дълбочината на репортажа. А пък окаяните хора ще отговорят: „Ми не, къде ти пари за застраховки”.
И никоя не се сети да продължи разговора и да информира както пострадалите, така и зрителите, че
има застраховки срещу наводнение, които излизат от 9 ст. до 14 ст. на ден.
Една цигара е 25 ст., значи харчът на ден за жизненоважната застраховка е половин цигара!
Пример в това отношение дава една Виенска застрахователна компания у нас – "БУЛСТРАД". За 36 лева на година (6 кутии цигари), тя предлага пакет за застрахователна защита на дома, който включва и щети от наведнение до 5000 лева. Все си мисля, че голяма част от съборените напълно къщи не струват дори и толкова. За 50 лева на година компанията предлага да покрие до 8000 лева щети от природните сили. Българинът иска да си има къща, но не е научен да се грижи за нея.
Но е истина е и това, че застрахователите, които предлагат подобни полици не са много. И че общите условия често са толкова персонални, че е трудно да бъдат изпълнени, за да има сделка. Изискванията са много и разнопосочни, например за отстояние от река или язовир; да няма човешка намеса, т.е. да няма изпускане на препълнен язовир; покриват се щетите от проливни дъждове, но не и от топящи се обилно снегове и т.н. Така че трябва да се внимава.
Един от най-големите застрахователни брокери се похвали, че е измислил собствена полица. Дори сега е намалил цената й от 81.23 лв. с 50% до 39.99 лева. И в полицата е включен риск „наводнение”. Да, обаче – от съседи (забравили чешмата), не и от природни сили. Така че подобни шикалкавения отблъскват и без това недоверчивия българин, чиято застрахователна култура се свежда до това да защити драгоценната си 10-годишна кола.
И затова се налага отново една друга тема.
Заради последните бедствия – наводнения и свлачища,
темата за създаването на т. нар. катастрофичен пул отново е актуална.
Идеята обаче пулът да се финансира през данък "Сгради" с минимална годишна надбавка за собствениците в година на избори не работи. А за укрепване на всички свлачища, които са над 2000, са необходими над 1 млрд. лв. Държавата такива пари няма.
Поне от четвърт век се говори за изграждането на Катастрофичен пул в България. Досега не е направена и половин крачка напред или встрани от публичните заклинания колко е важен той. Може би това си остава така, защото изграждането му все тръгва от горе на долу. По-лесното решение е държавата да даде пари и гаранции, а застрахователите да се включат масово.
Държавата би могла да направи нормативни промени в застраховането, с които да стимулира хората да сключват застраховки: например застраховката "домашно имущество" да стане задължителна за частта й "природни бедствия" или да осигури някакъв вид данъчно облекчение за хората, които застраховат дома или имуществото си (т.е. сумата да се приспада от имотния данък).
В крайна сметка това ще излезе по-евтино на всички. Бюджетът няма да бъде ощетен с извънредни плащания и дори да загуби някакви приходи от данъци, те ще се възвърнат многократно след първия пороен дъжд, първия стопен сняг или след първия горски пожар. Пазарът е в състояние да поеме целия имотен пул на държавата, и то веднага.
Голяма част от жилищата в България не са застраховани освен тези, които са свързани с ипотечно кредитиране. Банките отдавна са осъзнали необходимостта от застраховка на имуществото и те настояват сключването на договор за ипотечен кредит задължително да е съпроводено от застраховка.
По цял свят винаги е било така. Ангажиментът да се грижи за собствеността си е личен ангажимент на стопанина.
Няма извинение застраховки да не бъдат сключвани. Природните бедствия – наводнения, земетресения, пожари и свлачища, са част от застраховката "домашно имущество" и са най-евтиното нещо в застраховането.
Идеята за катастрофичен пул обаче идва след всяко бедствие и след това бързо си отива. Дали и този път ще стане така, макар че се чу от страна на правителството за застраховки на жилищата? А застраховките на сградите, както и издаването на технически паспорт трябва да са част от Национална програма за управление на риска при природни бедствия и катастрофи.
Въпросът не е дали да има такъв пул, а как да се направи.
В Румъния от 2010 г. събират вноски и вече десета година има такава програма. Там гражданите дават по 10 евро за 10 000 евро покритие и 20 евро за 20 000 евро покритие, т.е. цените на застраховките са напълно поносими. България е една от малкото страни в Европа, в които няма такава програма. И държавата трябва да бъде инициатор на създаването на такава програма и подобен катастрофичен пул.
Всички жилищни имоти в България може да бъдат застраховани срещу природни бедствия на някакъв минимален праг, под който да не се пада. Примерно, за покритие от 5000 или 10 000, или 20 000 лв. и съответно премиите да са достатъчно малки за населението, за да може да ги плаща.
Преди да се премине към реализация на идеята за катастрофичен пул, тя трябва да срещне широко обществено одобрение. А застраховката да обхваща рисковете земетресение, наводнение и свлачище.
В Турция също се прилагат фиксирани вноски. След опустошителните земетресения през 1999 г. беше създаден Турският катастрофичен пул с подкрепата на Световната банка.
Сградите са разделени на три типа според конструкцията им: стоманобетон, тухлени и други.
Страната е разделена на пет зони в зависимост от риска от сеизмичност. В първа зона попадат най-рисковите райони, като там премията варира между 2-5 промила от оценката на имота в зависимост от конструкцията му. В най-безрисковата пета зона промилите са около 0.5.
Какво да се прави?
Вече имаме сеизмична карта на България, която посочва в кои селища колко голям е рискът от земетресение и от каква степен. С това се занима Геофизичният институт към БАН. Изследването е от 500 страници, за което бяха похарчени 3 млн. лв., но никой не се е заинтересувал от него.
Но на наша територия възможните катастрофични събития са още наводненията и свлачищата. За тях няма актуални изследвания и карти, а последните са правени преди повече от 40 години. В тази посока трябва да са следващите две стъпки. След което страната да се районира и да се очертаят рисковите огнища. Следващата стъпка ще е да започне градежа на системата за покриване на щети от катастрофични рискове.
За България е подходящо да се приложи смесен подход – да участват и държавата, и частните застрахователни компании. При него се съчетават задължителност на застраховането срещу катастрофични рискове и засилено държавно участие в осъществяването на подобен вид застраховане.
Но вариантът, който се прилага сега, е най-лошият. В момента държавата не разполага с достатъчно фондове, за да покрие загубите от евентуално голямо земетресение, и едновременно с това застрахователното покритие е твърде ниско – около 7-8, най-много 10% ( от сградния фонд). Държавата дава лош пример, защото когато човек пострада от катастрофичен риск, ако има застраховка – държавата го праща при застрахователя, а ако няма – тя просто му плаща щетите. Това убива инициативата.
И така, при над 3.5 млн. жилища в България едва 8% от тях имат полица срещу катастрофично бедствие, каквито са земетресението и наводнението.
Стъпките
1. За да се предвиди къде ще има природно бедствие и приблизително да се изчислят щетите, е необходимо да се изготвят електронни бази данни, да се създаде и електронният кадастър.
2. Трябва актуализация на хидрологията на речните басейни в България, защото хидрологията е тотално променена.
3. Необходимо е към актуализираната карта на сеизмичните въздействия в България да се добавят проучвания за сеизмичните разломи за уточняване на прогнозите за настъпване на дадено събитие и неговата интензивност.
4. Да се направи критичен преглед и да се уточни уязвимия сграден фонд в рисковите райони.
Тези актуализирани бази от данни ще помогнат на застрахователите и държавата да направят разумните и необходими стъпки.
Така ще бъде очертан и алгоритъмът: НАУКА-ИКОНОМИЧЕСКИ ИЗЧИСЛЕНИЯ-КАТАСТРОФИЧЕН ПУЛ
(застрахователи+държава).
