Новите зелени стандарти в ЕС вече са зададени, но водят след себе си нови проблеми за и без това трудно постигащите съгласие страни от блока. Разбира се, не само България има проблем с енегроефективността на сградите, която в бъдеще може да се окаже коварния препъникамък за постигане на амбициозните евроцели. Но именно нашата държава ще срещне сериозни затруднения в това отношение.
Големите съкращения в консумацията на енергия и въглеродните емисии започват. Затова се налага на европейско ниво да бъде преразгледано из основи законодателството или т.нар. Директива за енергийните характеристики на сградите. Предвижда се тази тема да влезе в дневния ред на Европейската комисия до края на годината.
Директивата беше приета още през 2010 г. и изменена през 2018-та с намерението да се ускори ефективното обновяване на постройките и да се насърчи използването на интелигентни технологии. Оттогава обаче не е направено много, тъй като начинанието се оказа твърде скъпо. Възникна и въпросът кой трябва да плаща – собствениците или държавата.
Експерти от години предупреждават, че сградният сектор в ЕС е най-големият потребител на енергия (40% от крайното потребление, като изкопаемите горива осигуряват 80% от енергията) и че огромна част от сградите в цялата общност са енергийно неефективни. Трудно е да си представим как всички тези сгради ще изпълнят целта за почти нулево потребление, въпреки че срокът е чак до 2050 година. Това означава необходимата енергия да се получава почти изцяло от възобновяеми източници, което налага сериозни инвестиции и по-високи сметки за потребителите.
Злополучното саниране в България
В публикувания неотдавна доклад на Междуправителствената група на ООН по изменението на климата се посочва, че спешно се нуждаем от "бързи, стремителни и продължителни" съкращения на емисиите на парникови газове, за да не позволим затоплянето да се увеличи с един-два градуса по Целзий.
Учените смятат, че ако глобалните вредни емисии намалеят наполовина до 2030 г. по пътя към нулевата стойност през 2050-та, покачването на температурите може спре и евентуално тенденцията да се обърне. Така че възобновяемите източници ще заемат централно място в енергийния микс на Евросъюза, като се започне със сградите, чието основно потребление на енергия е свързано с отопление, охлаждане, вентилация, топла вода и осветление.
Изискванията са всяка държава да създаде дългосрочна стратегия за саниране на сградния фонд, като за целта Брюксел отпуска милиарди евро. Тази добра идея набързо бе опорочена в България, защото с отпуснатите над 2 млрд. лв. беше извършено саниране на изключително завишени цени, на места с некачествени материали, другаде чрез близки до управляващите фирми.
Служебният кабинет очевидно смята, че нещата трябва да се променят, затова за енергийна ефективност на сградния фонд у нас до 2026 г. в Плана за възстановяване и устойчивост са заложени близо 2.5 милиарда лева. Предвижда се 1.844 млрд. лв. от тях да са от Механизма за възстановяване и 621.7 милиона лева национално съфинансиране, включително 252.8 милиона лв. частно.
Най-голяма ще е подкрепата за санирането на жилищни сгради – над 1.2 млрд. лева. За обновяването на обществени постройки са заложени над 617 млн лв., а останалите ще са за бизнес имоти – предприятия и хотели.
Пожелателният тон не работи
Еврочиновниците се усетиха, че пожелателният тон без конкретен ангажимент със срокове и цени, както и без контрол, няма да доведе до сериозен резултат. Затова и четири години преди планирания преглед реши, че трябва да преразгледа споменатата Директивата за енергийните характеристики на сградите и че е "време е за по-амбициозни цели“, без да се обръща гръб на социалния аспект. Новите политики ще предлагат методи за борба с енергийната бедност и постигането на справедлив преход към въглеродна неутралност. Все пак – по данни на Евростат, близо 34 милиона европейци не могат да си позволят да отопляват нормално домовете си.
Ефектът от мерките обаче пак ще е минимален, ако европейските държави не повишат строителните си стандарти. Със сигурност е необходимо да се сложи край на презастрояването, което е сред основните причини за замърсяване в големите градове. Това съзнателно се пренебрегва в София, където строителството на жилищни сгради на места и без създадена инфраструктура продължава с пълна сила, въпреки предупрежденията на водещи архитекти. Добър пример за България е Чехия. Чехите са приели, че жилищните комплекси са завършен проект с точно разчетени параметри на инфраструктура, озеленяване, капацитет на детски и учебни заведения, и там ново строителство вече не се допуска. В Белград пък цели квартали са защитени (напр. Церак Виногради), за да се запази оригиналният им проектен план.
Европейският съюз ще плаща
За сметка на негативите ЕС ще финансира щедро (включително чрез приходи от схемата за търговия с емисии, програми за постигането на енергийна ефективност и плановете за възстановяване). Парите ще са налице и ако към тях се добавят политическа воля и качествени проекти, обновяването на сградния фонд може и да се случи. Дори да не се постигне заветната цел – пълна климатична неутралност, това ще е голяма стъпка в правилната посока.
Сега само 1% от старите постройки в общността се реновират. Брюксел е изчислил, че за да стане този процес масов, ще са нужни 275 млрд. евро годишно. Конкретно Еврокомисията очаква до 2030-та да са обновени 35 млн. сгради, при което да бъдат създадени 116 000 нови работни места. Нейният председател Урсула фон дер Лайен обяви миналата година идеята за "Европейски Баухаус" – платформа за съвместна работа между архитекти, инженери и проектанти, с която да се даде старт на стремежите за трансформацията на Европа в първия неутрален по отношение на климата континент.
Да се надяваме, че България ще се възползва от щедрите възможности, които й се предлагат.
