Предизборната кампания започна още преди президентът да е разпуснал 46-ото Народно събрание и да е обявил датата на предсрочния вот. Това личи ясно по поведението на партиите, които сякаш са изпаднали в някаква лудост. И в опит да „блеснат” пред своите, заливат парламента с кое от кое по-безумни и неприложими предложения.
След провала на „Има такъв народ” като първа политическа сила, призвана да състави правителство и да поеме управлението на държавата, хората на Слави Трифонов май са решили да разклатят и останалото в българската политика. Проблемът на тази партия е, че може да се превърне в най-бързо залязлото политическо чудо. В този парламент тя успя да се скара с всички. И най-вече с формациите, с които заедно трябваше да постигнат обещаната промяна.
Резултатът не е изненада за никого –
ИТН изпадна в изолация, също като ГЕРБ. Изненада обаче е самоубийствената склонност на Трифонов и обкръжението му да изнася в публичното пространство „кухненски” подробности от лични или конфиденциални срещи и разговори. Целта явно е да се харесат, да събудят симпатии, но май постигат обратния ефект.
В българския политически живот със сигурност има много трески за дялане и много пороци за изкореняване, но това едва ли ще стане с трудно доказуеми думи и действия. Най-много след публичните обиди между уж доскорошните партньори да започнат и съдебни дела помежду им. При това положение изобщо не е ясно как същите тези партии ще направят правителство „на всяка цена” в следващия парламент, тъй като „червените линии” между тях не само че не изтъняват, а се удебеляват.
Фактът, че усилено се заговори за нов политически проект на двамата служебни министри Кирил Петков и Асен Василев е показателен, че хората са силно разочаровани и се чувстват излъгани от "новите" партии и партийци.Той показва и нещо друго – от една страна, протестната енергия от миналата година бе почти убита, от друга обаче, се отваря нова протестна ниша, която търси своето представителство.
Липсата на разбирателство по какъвто и да било въпрос между "новите", което създава усещане за хаос у публиката, дадоха
глътка въздух на Бойко Борисов и ГЕРБ.
Бившият премиер се окопити, възвърна самочувствието си, отново започна да се хвали с построените от него магистрали, пак тръгна на обиколки по села и паланки, заговори как ще се върне на бял кон, за да спасява отново държавата от некадърниците. ГЕРБ е в пълна мобилизация с амбицията да се върне във властта.
Да, най-вероятно ГЕРБ пак ще е първа политическа сила на следващите избори. Но това няма да промени нищо, тъй като партията на Борисов продължава да е в изолация и няма да може да управлява. Което не прави задачата пред следващото Народно събрание по-лесна. Точно обратното.
БСП се опита да се държи умерено, но едва ли ще извлече някакви позитиви от всичко случило се в 46-ия парламент. Впрочем и социалистите, както и всички останали, са изпаднали в предизборен амок и се стараят бързо да натрупат червени точки, защото след връщането и на третия мандат, изборите са зад ъгъла. Възможно е те да си върнат част от забягналия към другите партии или останал си вкъщи електорат, но това
едва ли ще ги отлепи от третото място
и в следващия парламент.
Социологическите агенции дават известен ръст за „Демократична България” на предстоящия вот. В очите на нейните избиратели поведението й е принципно и преследва обещаните цели – отстраняването на Гешев, съдебна реформа, дигитализация на администрацията и управлението. По идея на ДБ за първи път в парламента беше създадена и постоянна комисия по дигитализацията. Продължи и разнищването на казуса „Росенец”. Така че обединението няма да загуби избиратели, а може и малко да добави. Но като цяло и то не беше безгрешно. На моменти претенциите му бяха твърде големи съизмерено с политическата му тежест в обществото. Ако „Демократична България” не попромени тактиката си, като нищо в следващия парламент ще изпадне в същата ситуация като в този, т.е. в задънена улица.
ДПС изглежда стабилно, въпреки че на вота на 11 юли за първи път падна под 300 хиляди гласа. Това по-скоро се дължеше на действията на служебния вътрешен министър Бойко Рашков, който да голяма степен успя да попречи на купуването на гласове. Но електоратът на движението е силно мобилизиран, той няма причини да не подкрепя представителите си. Те запазиха спокойствие по време на скандалите между т. нар. партии на протеста, не отказваха диалог, но и обявиха, че непоискана подкрепа няма да дават. Нищо чудно обаче в следващото Народно събрание да дадат такава на ГЕРБ в опит да се направи правителство и с обяснението, че е по-добре за България да има някакъв кабинет, отколкото никакъв.
В най-незавидна ситуация е
коалицията около Мая Манолова, която вече започна да се разпада. И е съвсем реална перспективата нито един от елементите й да не прескочи прага. Николай Хаджигенов и Арман Бабикян официализираха гражданското си сдружение, което вероятно пак щяло да се яви на изборите във формата „Изпарви се БГ! Ние идваме!, но това не пречело да преговарят и с други формации. Партия „Волт” очевидно вече гледа към потенциалния нов проект, тъй като Настимир Ананиев не спира да сипе суперлативи за двамата служебни министри. Един от активистите на миналогодишните протести, който неотлъчно беше до Манолова – Тихомир Василев, също преди дни обяви в социалната мрежа, че се оттегля.
Тази коалиция е най-хлабавата, което в известен смисъл досега й помагаше. Там обаче се генерира и най-голямата доза популизъм, което не остава незабелязано от избирателите. Манолова не се свени да краде чужди идеи, за да трупа предизборни дивиденти, а Татяна Дончева, може би по стар навик, се среща неофициално с представители на други партии.
Няма съмнение, че политическата криза в страната се задълбочава. И все повече се набива на очи крещящото разминаване между интересите на обществото и тези на партиите. Хората очакваха да има редовно правителство, макар и за по-кратък срок, което да се заеме с решаването на проблемите. Но политиците докараха страната до трети по ред парламентарни избори в рамките на осем-девет месеца, с цялата произхождаща от това нестабилност и несигурност.
