Основателят на хеджинговия фонд "Бриджуотър асошиейтс" Рей Далио смята, че централните банки по света ще бъдат принудени да намалят лихвените проценти през 2024-а след период на стагфлация на националните икономики.
В интервю за австралийския вестник "Острилия файненшъл ривю" милиардерът посочва, че "цикълът на затягане на паричната политика може да доведе до корекция или до низходящи движения на много финансови активи". Той допълва, че пораженията от тази стратегия ще нарастват и това ще накара централните банки да започнат отново да свалят лихвите, вероятно около датата на следващите президентски избори в САЩ през 2024-а.
Пазарите вече са вкарали в цените лихвени редукции в Америка след около две години, както и в други развити икономики, включително в Обединеното кралство, показват котировките на лихвените фючърсни контракти. Засега основният акцент е скоростта, с която вървят нагоре лихвите след като паричните стратези на повече от 60 централни банки вече увеличават кредитните разходи в опит да овладеят ускоряващата се инфлация.
Далио споделя за австралийския вестник, че в момента "сме в условията на структурна инфлация, която ще доведе до стагфлация".
Световната банка предупреди в публикувания си на 7 юни пореден анализ на глобалната икономическа перспектива, че дори световна ресеция да бъде предотвратена, глобалното стопанство е заплашено от нисък растеж и висока инфлация- конфигурация, която може да се запази няколко години. Отчитайки ефекта от растящите цени на енергията и на храните, международният кредитор намали оценката си за глобалния растеж за 2022-а на 2.9% – доста под прогнозираните през януари 4.1 процента. Световната банка не изключва вероятността глобалната икономика да навлезе в период на стагфлация подобна на 70-е години на миналия век.
