Както вече става ясно, от година и половина всички ние сме принудени да гледаме един и същи многосериен филм, в който всяко действие на контролните и правоохранителните органи срещу задкулисието и статуквото, се квалифицират като партийни поръчки или политически бухалки. Имаме нов прецедент – 90-страничният доклад на Сметната палата на тема АПИ, обществени поръчки и „едни“ 118 милиона, хвърли много мощна бомба в блатото. Според един бивш министър, вие и структурата, която управлявате, сте обзети от „глад за кръв“. Как коментирате обвиненията, че сте изпълнявали политическа поръчка?
– Не са първи път Сметната палата получава такова обвинение. Нека само да припомня, че този одит ни беше възложен на 18 декември 2020 г. с единодушно прието решение на 44-ото Народно събрание. И още нещо оборва тази тази „теза“: дейността на Сметната палата е такава, че одитите не са индивидуално творчество, а колективен труд. Всеки одитен екип се контролира от началник отдел, от директор, заместник-председател. Те са подпомагани от юристи от Дирекция "Правно-нормативно осигуряване", а накрая докладите се приемат от ръководството на Сметната палата в състав, т.е. от председател, двама заместник-председатели и двама членове. Целият този процес се документира много обстойно – с работни документи, със съответните доказателства и т.н. Така че това е едно безпочвено обвинение, което също ще бъде оборено с резултатите от нашата работа. Докладът е публичен и всеки може сам да прецени дали е политическа поръчка, или не е.
Защо този конкретен одит ви отне година и половина?
– Първо – срокът, определен от Народното събрание, беше нереален срок. Тук трябва да вметна, че това решение по никакъв начин не беше съгласувано със Сметната палата, каквато е обичайната практика. Винаги, когато парламентът ни възлага подобни задачи, ние участваме в дискусиите на комисията, която прави това предложение. Този път ние бяхме елиминирани от процеса и затова в решението бе определен един нереален срок. Има и още два фактора, които оказаха влияние върху продължителността на одита. Най-напред – информацията, която поискахме, не ни бе предоставена в пълния й обем. Това ни затрудни в преценката дали процедурата е законосъобразна или не е. Международните стандарти ни задължават да съберем всички възможни доказателства, ако това не се случи – просто няма как да направим категоричен извод. Другата причина е, че ние сме длъжни да предоставим доклада на ръководителите на одитираното ведомство, в случая – на АПИ. А през тези години те се оказаха твърде много и ние трябваше да ги търсим един по един, да им връчим доклада, да изчакаме становищата или възраженията им по нашите констатации…
Вие непрестанно правите подобни проверки, одити, анализи и т. н. Това ли е най-скандалната ви задача?
– Не е само този случай. По принцип този вид процедури – без предварително обявяване или пряко договаряне – не са състезателни. При тях се игнорира един от фундаменталните принципи на Европейския съюз – свободната конкуренция. Това ерозира бизнес средата и отблъсква инвеститорите. Тази негативна тенденция е установена и от Европейския съюз. А именно – 29% от обществените поръчки в България са поръчки, които се възлагат или чрез пряко договаряне, или чрез договаряне без предварително обявление. А общо 65% от поръчките се възлагат чрез процедури без състезателно начало. Ето защо получаването на средствата по Националния план за възстановяване и устойчивост е обвързано с ангажимент: България да намали процента на този тип обществени поръчки.
Да намали броя или да ги изхвърли от употреба завинаги?
– Нека да започнем с тяхното ограничаване, което включва изключително строг предварителен и последващ контрол. Защото, както в случая с тази поръчка, нашата констатация е безспорна: сключването на договора между АПИ и консорциума е незаконосъобразно. Много интересно е, че в рамките на предварителния контрол, Агенцията за обществени поръчки (АОП) е излязла с категоричното становище, че няма достатъчно доводи за провеждането на такъв вид процедура. Ръководството на АПИ обаче не се е съобразило със становището на АОП и е провело процедурата така, както си е било наумило. Тук е мястото да кажа, че в 76% от случаите, при които АОП е дала отрицателно становище за избраната процедура, възложителите не са се съобразили с мнението ѝ.
А как е формирана тази хубава прогнозна стойност – 118 млн. лева?
– Нашият екип не успя да установи начина, по който е определена прогнозната стойност на поръчката. Причината е, че на екипа не му бяха предоставени необходимите документи, доказващи, че са изпълнени законоустановените изисквания – пазарно проучване, анализи, консултации и т.н. Вместо такива документи, нашият екип получи една таблица, пълна с данни и цени, взети от интернет.
Установихте ли къде е по-евтино и къде е по-скъпо оперирането на такава тол система: у нас или по света?
– Бяха направени куп сравнения за цената на тази дейност, но те определено бяха спекулативни. Има една много съществена разлика между начина за събиране на тол таксите в България и начина, по който това се прави в другите европейски държави. У нас оператор на системата за електронно събиране на тол таксите е Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ). Докато в другите европейски държави това се прави или от частна фирма, публично-частна структура. Нека припомня, че през 2015 г. Световната банка изготви доклад по какъв начин да бъде изградена системата за събиране на тол таксите. Окончателната диагноза в този доклад е, че АПИ няма достатъчно капацитет да извършва тази дейност и затова е по-добре тя да бъде възложена на частна фирма или на публично-частна структура. Българското правителство обаче взе друго решение, което – все пак – си е негово суверенно право. И определи АПИ като оператор на тази система. –
Имате ли информация за "прокурорските" плодове и резултати от вашата дейност?
– Ние не сме такава институция, нашият инструмент са препоръките. Смисълът от съществуването на Сметната палата е да променя средата, а не да разобличава нарушители.
Така е, но все пак е интересно каква е съдбата на информацията, която вие събирате, анализирате и систематизирате в тези доклади.
– Тези доклади се предоставят на прокуратурата и вече те извършват проверки, образуват досъдебни производства и т.н.
Значи и този доклад вече е прокуратурата…
– Не, този доклад не им е предоставен, защото нямаме съмнения за евентуално извършени престъпления. Други доклади сме предоставяли на прокуратура. Най-пресен е примерът с одита на "Монтажи" ЕАД. За първи път в историята на Сметната палата сме изпратили целия доклад, а не отделни констатации, каквато е обичайната практика.
И какво – глас в пустиня?
– Засега нямаме обратна връзка. Като с доклада за "Автомагистрали" ЕАД, който също изпратихме на прокуратурата…
Ясно, продължаваме нататък. Имаме ли някакви реакции от парламента по доклада за АПИ и тол системата?
– Докладът беше внесен в Народното събрание на 14 юли. Виждате каква е обстановката, виждате какви са приоритетите на парламентарно представените политически сили…
343755
343759
