От древна Елада, през Римската империя, та и досега закон се прави тогава, когато има нужда от урегулиране на обществени отношения, за което само моралът и традициите не са достатъчни. Може би затова темата за личния фалит отново е обект на ожесточено обсъждане.
Министерството на правосъдието за пореден път подложи проекта на Закона за несъстоятелност на физическите лица (т. нар. закон за личния фалит) на публично обсъждане, което продължи две седмици и приключи на 14 март. След него стана ясно, че различни заинтересовани страни имат толкова много забележки, че понякога обемът им бе по-голям от 28-страничното „четиво“ на правосъдното ведомство. Въпреки всичко, на 13 април Министерският съвет внесе проектозакона в Народното събрание и с това… хем отби номера, хем прехвърли горещия картоф в пазвата на депутатите.
Ако случката се беше случила преди 7-8 години, със сигурност нещата щяха да изглеждат по различен начин. Днес обаче, когато за пореден път
сме принудени да наваксаме немарливостта и безхаберието
на предишните управляващи (в случая не става дума само за ГЕРБ, а за БСП, ДПС и НДСВ), основният въпрос изглежда така: „Необходим ли е вече такъв закон или говорим за поредното мънисто от огърлицата на популизма?”
Мотивите „За” или „Против” са различни, но най-важният се корени в икономическата среда, част от която – финансовата – бъдещият нормативен акт има претенциите да регулира.
Ако вярваме на десните икономисти, от
особен закон за личната несъстоятелност няма никаква нужда.
В полето на кредитните отношения всичко е спокойно, под добра регулация и с оптимистичен тренд.
Създателят на Института за пазарна икономика Красен Станчев, който отхвърля не отделни текстове от бъдещия закон, а целия проект, мотивира позицията си така:
„Преди десетина години в България нивото на лошите кредити беше около 20%, сега е към 4.3 на сто, и то по официалната статистика на БНБ. Нивото все още е високо, ако сравняваме със страните от Западна Европа, където делът е наполовина на нашия, но трендът е надолу.
През 2016 г. с колегата Емил Хърсев правихме проучване за обхвата на длъжниците, на които законът за личната несъстоятелност би дал права. Аз ги сметнах под 1000, по сметките на колегата бяха към 1200 души. Да се прави закон за пренебрежимо малък брой хора не е нито належащо, нито ефективно”.
Не само от гледна точка на философията на закона, но и по
конкретното съдържание на проекта има множество възражения.
„Повече забележки към закон не бях виждал. Нямаше нито една заинтересована страна, която да не го разкритикува. Производството изкуствено и излишно е усложнено с привнасяне по механичен начин на норми на Търговския закон към една материя, която трябва да е проста и ясна, и хората дори сами, четейки Закона, да могат да потърсят защита. Законът в този му вид ще затрудни и правоспособни юристи”, коментира финансистът Васил Кендов по отношение ефективността на Законопроекта за несъстоятелност на физически лица.
Най-свирепи бяха атаките от Асоциацията на банките в България и камарата на частните съдебни изпълнители.
Според АББ това производство е ненужно и дублира института на абсолютната погасителна давност, предвиден в Закона за задълженията и договорите. Банките възразяват срещу
ограниченото участие на кредиторите в производството
и се опасяват от възможни злоупотреби с права от недобросъвестни длъжници.
Банкерите настояват влизането му в сила да се отложи с най-малко 2 години, докато се въведе регистър по несъстоятелността.
„В проекта не се предвижда ясна уредба относно заварените случаи, тоест дали вече договорените или предоставени кредити ще попадат под този закон или само такива, които ще бъдат договорени или отпуснати след влизането му в сила“, пише още в становището на асоциацията.
Те предлагат производство по несъстоятелност да се открива и по молба на кредитор, а не само по искане на длъжника, както предвижда сега законопроектът. Според тях е твърде кратък и срокът от 6 месеца, в който ако длъжникът не може да покрива задълженията си,
той може да обяви, че изпада в трайно финансово затруднение.
„Не е коректно длъжникът от една страна да има несеквестируемо имущество, в което влизат и доходите му по време на производството, а освен това да има и право на допълнителна издръжка“, посочват от Асоциация на банките в България.
Те се обявяват против и производството по несъстоятелност да се водят единствено от окръжните съдилища, което може да доведе до допълнителното им натоварване.
Асоциацията за управление на вземания – професионална организация на дружествата, осъществяващи управление и събиране на вземания, също възразява срещу принципната необходимост от приемането на такъв законопроект.
Професионалните организации на кредиторите отправят предложения за защитата на кредиторите в производството – да могат да искат откриване на производството, да бъдат индивидуално уведомявани, да финансират производството, да обжалват всички актове на съда и така да бъдат равнопоставени участници в производството.
Най-сериозното опасение на кредиторите е относно погасяването на техните вземания и възможността от злоупотреби от страна на недобросъвестните длъжници.
В отговор на техните притеснения, законопроектът е значително променен, като е предвидена възможност за определени категории кредитори, чиито интереси в най-голяма степен са засегнати от откриването на производството по несъстоятелност (чието вземане е установено с влязло в сила съдебно решение или обезпечено с ипотека или залог върху имуществото на длъжника) да възразяват и да обжалват актовете в производството и да искат неговото прекратяване поради недобросъвестно поведение на длъжника.
Предвидена е и отговорност за вреди, когато
длъжникът е образувал производството по несъстоятелност
без да има основание за подобно нещо. Тоест – въвежда всички в заблуждение.
В Камарата на частните съдебни изпълнители пък не са съгласни производствата по принудително изпълнение да спират или да се прекратяват при откриване на производство по несъстоятелност. Предлагат още вместо синдик,
производството по несъстоятелност да се води от ЧСИ.
Според Министерството на правосъдието това е неприемливо, защото е необходима професионална квалификация като синдик, за да се избягват конфликтите на интереси, а и таксите да са достъпни за длъжниците.
Висшият адвокатски съвет и Софийската адвокатска колегия са на мнение, че такъв законопроект не е нужен. Адвокатите не са съгласни разноските за адвокатско възнаграждение, които клиентът им понася във връзка с производството по несъстоятелност, да не се считат за разноски и поради това длъжникът да не бъде осъден да ги плати.
