Тъкмо скандалът с американския „Уей сей прайм рибай стек“-а за 500 лева във варненски ресторант започна да поотшумява, сега нова тема тресе обществото и провокира порой от псувни и клетви в социалните мрежи – кога да честваме националния си празник?
Най-тревожното е, че националният ни празник трябва да е дата, която обединява всички българи, а дебатът за датата трябва да е разумен и балансиран. Несъгласието дори за това е белег за съществуването на тежка травма в обществото, което не подхожда отговорно дори към националните си символи.
На пресконференция, проведена на 23 юли (неделя), бяха оповестени идеите на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ за правосъдна реформа и за ремонт на основния закон.
Едно от предложенията е 24 май – Денят на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност – да бъде вписан в Конституцията, редом с химна, герба и флага на България.
Премиерът Николай Денков припомни, че
ГЕРБ-СДС още преди година са имали идея за статута на празника,
а той – в качеството му на министър на образованието по онова време – е подготвил проекторешение по въпроса. То обаче е останало неразгледано, затрупано от най-различни и по-актуални проблеми пред държавата.
„От една страна той носи чувството на гордост от това, което сме постигнали в исторически план, и това, което сме дали на света, но от друга страна – уникален празник с това, че той ни пренася от миналото към бъдещето. Това, което можем да дадем на света, освен че ни обединява, всъщност е въплътено именно в този празник, като празник на българското слово, просвета, култура и на кирилицата“, заяви Николай Денков.
ПП-ДБ признават, че част от идеите им са дискусионни и декларират готовност за диалог, но текстовете за промени в Конституцията трябва да бъдат внесени в парламента до 31 юли.
Лидерът на БСП Корнелия Нинова не одобри идеята за смяна на националния празник от 3 март на 24 май. Тя постави условие
управляващите да забравят тази тема,
ако искат БСП да участва в дискусиите за конституционните промени.
„Ако ще се събираме, за да разговаряме за промяна на националния празник, няма смисъл взаимно да си губим времето“, каза Нинова.
В синхрон с лидерът на „столетницата“, водачът на „Възраждане“ Костадин Костадинов пък заподозря, че с това предложение „едни сили“ целят следване на украинския сценарий у нас. В прозрението си той дори отиде още по-далеч и обяви, че подмяната на националния празник била
част от американския план за унищожение на България.
Вероятно в Уисконсин и Небраска от зори до мрак умуват как да ни затрият!
Не лошо предложение даде Слави Трифонов. Според него, единственият, който има право да каже кога да е българския национален празник, това е Негово величество българският гражданин! И поради тази причина по темата ще е най-честно да бъде свикан референдум.
Нито една дата от националната ни история не заслужава да бъде принизявана, защото е част от нашия път като държава. Добър или лош, това си е нашият път и нашият начин.
Трябва да се признае обаче – без да се подценява 3 март, естествено – че 24 май е най-българският празник, който ни дава повод за реална гордост, а не за зле скроено патриотарстване.
Общо
21 държави в света пишат на кирилица
и във всички тях азбуката – пряко или по заобиколен път – е дошла от България.
Едва ли нещо може да звучи по обединяващо за всички българи по света от тези няколко строфи на Иван Вазов от поемата „Паисий“ („Епопея на забравените“):
„… че и ний сме дали нещо на светът
и на вси Словене книга да четът;
и кога му викат: „Българину!“ бесно,
той да се гордее с това име честно.
Нека наш брат знае, че Бог е велик
и че той разбира българский язик“.
Както и голямото послание – „От днеска нататък българският род история има и става народ!“.
Колко по-българска може да е дата, която обединява всички в една култура и история, не е свързана с никакви велики сили, а „първопричината“ за нея – братята св. св. Кирил и Методий – са покровители на Европа?
Вместо да се хващаме за гушите коя дата е по-българска, най-после можем да започнем реално обсъждане, а защо не и референдум да свикаме по въпроса?
Тази тема се дъвче от години, но без абсолютно никакъв резултат досега. Дали пък наистина не ни е дошло най-после времето да вземем поне едно решение заедно? Още повече, че то в никакъв случай няма да прати в забвение другите светли дати от нашата история, нито ще забрани традиционното им честване.
Всъщност, за каква замяна на 3 март с 24 май става дума, след като в Конституцията датата на подписването на Сан Стефанския договор не съществува?
