Може ли наистина БРИКС да се противопостави на Запада?

Срещата на върха на страните от БРИКС – Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка, в Йоханесбург започна във вторник (22 август) с огромни очаквания.

Най-амбициозните от тях са, на първо място – всички да видят с очите си, че геополитическата организация е жива и продължава да е фактор, второ – да потърси алтернатива на сегашния световен ред, доминиран от Запада, и трето – да стане реален конкурент на Г-7.

Другите две задачи са леко периферни – обсъждане на подходящи членове сред 40 кандидатстващи държави и евентуална замяна на долара с местните валути в международната търговия.

Въпреки големите очаквания обаче трябва да се отбележи, че петте държави в групата са твърде различни политически и икономически, интересите им съвпадат по доста малко теми, а единствената им обединяваща точка е да се опълчат на Запада и най-вече – на Съединените щати.

Тези фактори са подсилени от реакцията към войната в Украйна и икономическите проблеми, които имат. Не е за подценяване и фактът, че руският президент Владимир Путин,

който е с международна заповед за арест,

няма да пътува до Южна Африка и ще участва виртуално. Москва е фокусирана върху войната в Украйна и търсенето на нови пазари заради изолацията, която я откъсна от традиционните й икономически партньори.

В същото време Западът очаква резултата от срещата да е както обикновено – големи претенции и гръмки фрази без никакви конкретни резултати. Повечето западни правителства приемат БРИКС като клуб, създаден с пропагадна цел, чиито срещи са по-скоро показване на мускули, отколкото реална работа за подобряването на влиянието на Глобалния юг на геополитическата сцена. Освен това им се струва малко вероятно шепа държави, въпреки че са с почти 3 млрд. души население и представляват една четвърт от световната икономика, да успеят да оспорят западното надмощие чрез отказ от изгодната търговия.

Страните от БРИКС

наистина се затрудняват да вземат решения.

Например – разширяването на групата се обсъжда от доста време, но реален резултат няма.

Русия желае да привлече нови членове, за да се противопостави на дипломатическата си изолация заради нахлуването в Украйна, Китай и Южна Африка също подкрепят идеята.

На другия полюс са Индия и Бразилия, които се опасяват, че това ще намали тяхното влияние. По данни на правителството на Южна Африка за присъединяване към БРИКС напират над 40 държави, сред които Иран, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Аржентина, Алжир, Боливия, Индонезия, Египет, Етиопия, Куба, Демократична република Конго, Габон, Казахстан и т.н.

Най-амбициозните очаквания идват от Китай, който вярва, че

БРИКС може да стане реален съперник на „Клуба на богатите“ Г-7,

като привлече развиващите се страни и нововъзникващите пазари.

Индия обаче се сближава все повече със САЩ. През юни на срещата на индийския премиер Нарендра Моди с американския президент Джо Байдън в Белия дом двете страни се споразумяха да прекратят шест неуредени търговски спора помежду си в Световната търговска организация, а Делхи се съгласи и да премахне ответните мита, които наложи върху редица американски продукти.

След срещата Индия обяви, че ще закупи най-съвременните американски дронове и съвместно със САЩ ще произвежда двигатели за реактивни изтребители в многомилиардна сделка, предназначена да откаже Делхи от купуване на оръжия от Русия.

Делхи умело се възползва от подадения морков.

Южна Африка също няма интерес да рискува търговските си отношения със Запада, въпреки че през май Вашингтон обвини страната, че изпраща кораби с оръжие на Русия. Не случайно Претория обяви преди срещата върха, че не трябва да има “антизападен” елемент в разширяването на БРИКС. Южноафриканските организатори на срещата посочиха също, че няма да има дискусии за създаване на собствена БРИКС валута. Тази идея бе предложена от Бразилия по-рано тази година като вариант за скъсване на зависимостта от долара. Самата Бразилия си има достатъчно собствени проблеми, като

поразителна корупция и тежко наследство

от предишния президент Жаир Болсонаро.

Самият Китай също си има достатъчно проблеми, за да организира и финансира големи проекти на организацията. През декември 2022 година Пекин премахна строгите ограничения пред икономиката заради ковид. Тогава целия свят очакваше бум, който да дръпне напред останалия свят и това се случи, но за кратко. Сега е налице свиване на промишленото производство и  износа, потребителското доверие остава нестабилно, а младежката безработица е на рекордно високи нива. Пекин е зает с мерки за насърчаване на икономиката, като намаляване на лихвите, за да бъде насърчено кредитирането,

отделяне на милиарди за нова инфраструктура

и стабилизирне на пазара на недвижими имоти.

На този фон става ясно, че страните от БРИКС имат съвсем различни проблеми и интереси, което със сигурност не е добра основа за успех на организацията. Те громят Запада само на думи, но повечето от тях нямат нищо против да печелят американски долари от изгодни сделки за милиарди.  Със сигурност обаче след срещата и петте страни ще се похвалят, че са постигнали големи резултати и са сложили началото на „нова ера“ в громенето на капитализма. В речите ги бива.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Осезаема ли е разликата в битовите сметки спрямо миналогодишните ви разходи?

Подкаст