Заместник-министърът на енергетиката Николай Николов пред „БАНКЕРЪ“
ВЕИ в цяла Европа и по света изживяват ренесанс спрямо първата вълна, в България също. Помпено-акумулиращата ВЕЦ е перфектна батерия, за съжаление с „Чаира“ сме в незавидна ситуация. Ядрената енергетика също преживява своя ренесанс. Малките модулни реактори са мобилни и се поставят на произволно място.
Г-н Николов, заварихте ли наследени „пожари“ в енергетиката. Запознат ли сте с 30-годишната национална енергийна стратегия, изготвена от служебния кабинет на президента Радев?
– Екипът на министерството се надява пожари да няма. Липсата на редовно правителство и парламент в последно време възпрепятства много ключови решения и реформи, като интегриран план „Енергетика и климат“, предоговарянето на НПВУ и свързаното с него законодателство, териториалните планове.
Вижте първа част от интервюто с Николай Николов:
Значи все още сте привърженик на предоговарянето на НПВУ.
– При всички положения планът трябва да бъде предоговорен в частта „Енергетика“. А по отношение на енергийната стратегия, изготвена от служебния кабинет, моето мнение е, че енергийна стратегия на България е въпиещо нужна.
Запознахте ли се с варианта на служебния кабинет?
– Не мога да кажа, че съм се запознал в детайли, но до някаква степен да. Според мен обаче това много трудно можем да го наречем стратегия.
Въпросът е дали служебен кабинет трябва да изготвя десетилетни стратегии.
– Това е другата тема – как е обсъждано, дали се е влязло в дълбочина.
Именно – в какъв кръг е обсъждана тази стратегия?
– Един такъв документ трябва да бъде обсъждан много широк, защото става дума за хоризонт от следващите 50 години.
Въпросната стратегия може ли да залегне като база за нов широк дебат на тема енергетика и за изготвянето на нов дългосрочен документ?
– От нея могат да бъдат ползвани различни акценти.
Станалият скандален договор с „Боташ“ част от правилна енергийна стратегия на България ли е? Неофициални експертни мнения допускат, че този договор позволява „изпирането“ на руски газ към Европа – това една от целите на споразумението ли е?
– Станалият печално известен договор е покрит от търговска тайна и детайли от него трудно могат да бъдат извадени за широка публика. Предимствата за България са в достъпа до турската газопреносна мрежа. Друг е въпросът при какви условия ще става това. Разбирам, че текат разговори с турската страна за неговото балансиране. Но дали там ще бъдат препирани капитали и за чии капитали става дума, на този въпрос ми е трудно да отговоря.
Говорим за санкционирани руски суровини, представяни като диверсифициран газ.
– Чувал съм подобни тези, но ми е трудно да навлизам в детайли.
Говори се, че „Лукойл“ в момента купува руски петрол на цени, доста по-високи от тавана, определен от ЕК. Говори се също, че част от този руски петрол, пристигащ у нас по договорената с Брюксел дерогация, отива за реекспорт и носи нови печалби на руската рафинерия. Вярно ли е това?
– Темата за действията на „Лукойл“ пряко засяга Министерството на икономиката, а не Министерството на енергетиката. Затова не мога да кажа дали има реекспортирани количества руски петрол.
Прекратяването на концесията за нефтеното пристанище „Росенец“ и отпадането на дерогацията за руски петрол могат ли да доведат до ценови трусове у нас? И голяма драма ли ще, ако в един момент „Лукойл“ се оттегли от България, както се оттегли от Италия?
– Държавата не ценообразува, тя може да влияе върху цените на горивата само през акцизите.
В случая обаче имаме сериозни съмнения за пазарен монопол от страна на рафинерията. Дългогодишни съмнения има за начина на действие на данъчните складове на „Лукойл“.
– До известна степен „Лукойл“ се явява естествен монопол, защото е единствената рафинерия у нас. За останалото трябва да се произнесе Комисията за защита на конкуренцията.
Вижте втора част от интервюто с Николай Николов:
Как да четем информацията, че в България ВЕИ енергията е надвишила производството на АЕЦ?
– И в Европа, и по света ВЕИ изживяват ренесанс спрямо първата вълна. Така е и в България. Дали у нас ВЕИ-тата са надвишили дела на АЕЦ зависи какъв период от време се разглежда. На годишна база страната ни приблизително е с микс от равни третини – 1/3 ВЕИ, 1/3 АЕЦ и 1/3 ТЕЦ. Това положение е здравословно, защото общият обем енергия не зависи изцяло от нито една технология. За да се развиват повече ВЕИ, трябват нови и нови инвестиции в мрежата. ВЕИ, особено в частта слънце и вятър, са особени по отношение на балансирането им в системата. Ето защо не можем да разчитаме изцяло на ВЕИ.
Тук изниква въпросът за съхранението на ВЕИ енергията. Какво е състоянието на мощностите ни в тази посока?
– Ясно е, че светът върви към нискоемисионни или беземисионни технологии. За целта трябва да имаме ВЕИ източници, комбинирани със системи за съхранение. Не става дума само за батериите, защото помпено-акумулиращата ВЕЦ е перфектна батерия. За съжаление обаче по отношение на „Чаира“ сме се озовали в незавидна ситуация и затова разсъждаваме за изграждането на още една ПАВЕЦ в средносрочен план. Атомната енергетика безспорно е добро решение. Защото, за да работят ВЕИ, трябва да има базова енергия, и то от чист характер. Ядрената енергетика също преживява своя ренесанс.
Доколко вариант за комбинация на ВЕИ са модулните ядрени реактори?
– Малките модулни реактори са привлекателна концепция. Но тепърва ще установим доколко тя ще се развие през следващите години. Технологията още не е лицензирана, а безопасността в ядрената енергетика е на първо място. По дефиниция идеята на малкия модулен реактор е, че той се взима „на рафт“ – като готов продукт. За разлика от големите реактори, които се проектират за определено място, малките се поставят където трябва. Или където човек иска…
Малките модулни реактори вписват ли се в идеите за териториалните планове на МЕ?
– Разглеждаме възможностите и разговаряме с организации в световен мащаб. Вече има такива реактори в тестови режими. Предполага се, че първата им комерсиализация ще се случи около 2030 година.
Кои са актуалните акценти във вашите териториалните планове?
– Териториалните планове трябваше да се случат отдавна. Те трябваше да отговорят на въпросите на хората, заети в минната индустрия и в ТЕЦ-овете. Да им каже какво ще се случи с тях след неизбежното пазарно и естествено отмиране на тези мощности. Неслучайно документите се наричат териториални планове за справедлив преход. Анализите са, че заетите в тази индустрия спокойно могат да бъдат пренасочени към други браншове на същите територии. Например – в изграждането на индустриални зони. Във въпросните райони има перфектна свързаност и инфраструктура, има достатъчно пространства и работна сила, които да удовлетворят евентуалните инвеститори и да „донесат“ нова принадена стойност за страната.
Сред основните ви експертизи са именно чуждестранните инвестиции и производствата с висока добавена стойност. Как да излезем от незавидното състояние, в което се намират тези две направления?
– Бяха пропуснати много възможности и време. Но миналото е минало, а машина на времето няма. Сега правителството и парламентът трябва да създадат законовата рамка, териториалните планове и подзаконовите нормативни актове – всички условия, които ще накарат един инвеститор да се чувства добре у нас. Основното за инвеститора е предвидимостта. Ако той знае какво го очаква напред във времето, рискът на инвестицията пада.
В правната материя ли бяха големите спирачки за чуждестранните инвеститори през годините?
– Да, в правната материя също. Правната рамка и нейното спазване е проблем.
Като експерт как оценявате идеята за изграждане на гигабатерия в района на „Мариците“?
– Личното ми мнение е, че икономически не е оправдано изграждането на системи за съхранение на електрическа енергия в подобен мащаб. Не че батериите са нещо лошо, но те трябва да бъдат разпределени по места и то много по-внимателно.
А да се намесим в пазара за производство на батерии, предвид преустройството на автомобилния сектор към производство на електромобили? Смятате ли тази ниша за перспективна?
– Можем, но автомобилните батерии се основават на литий, а ние – за съжаление – не се славим с наличието на този метал. Доколкото знам в съседна Сърбия има сериозни залежи на литий, в Южна Америка също. Тези фактори обаче не предполагат инвестиции в печеливш завод за автобатерии у нас.
