Парламентът прие на второ четене, след повторно обсъждане, промените в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). До повторното гласуване на текстовете се стигна, след като президентът Румен Радев наложи вето, а народните представители се съобразиха с него.
Съдийската и прокурорската колегия на досегашния Висш съдебен съвет при изпълнение на функциите им на Висш съдебен съвет и на Висш прокурорски съвет са юридически лица. Те ще бъдат представлявани от един от изборните им членове. Това ще става с решение на съответния съвет. Съдийската или прокурорската колегия на досегашния Висш съдебен съвет заместват Пленума на досегашния Висш съдебен съвет (ВСС) във всички права и задължения по сключените договори, гласуваха окончателно депутатите.
Единодушно бе прието и изменение, според което съдът следва да предоставя на обвиняемия и неговия защитник възможност да се запознаят с всички, събрани до момента, доказателства по делото.
Петър Петров от „Възраждане“ възрази срещу промените, твърдейки, че ще доведат до още повече проблеми. Според него вносителите са се опитали да „замажат работата и да посочат, че едва ли не съдийската колегия и прокурорската колегия на закрития вече, несъществуващ Висш съдебен съвет ще изпълняват правомощията на новите два органа – Висш съдебен и Висш прокурорски съвет“.
На 1 февруари депутатите гласуваха решиха премахнатият с конституционните промени като орган на съдебната власт Пленум на Висшия съдебен съвет (ВСС) да продължи да съществува временно.
Преходната разпоредба гласеше: „До избирането на Висшия съдебен съвет и Висшия прокурорски съвет, настоящият Висш съдебен съвет продължава да упражнява правомощията си съгласно действащото законодателство, при спазване ограниченията, предвидени в разпоредбата на § 23, ал. 2 от Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България (ДВ, бр. 106 от 2023 г.) чрез пленум, съдийска и прокурорска колегия“.
Гласуван беше и още един възстановителен текст: с оглед изменената структура на държавното обвинение, главният прокурор и неговите заместници ще упражняват функциите и правомощията си по досегашния ред. Това означаваше, че главният прокурор няма да е само административен ръководител, какъвто беше смисълът на конституционните промени, а ще продължи да упражнява надзор за законност, срещу което беше цялата врява за неговата недосегаемост.
Президентът наложи вето върху промените на 12 февруари. Радев отбеляза, че това е целенасочено пренебрегване на върховенството на Конституцията и непосредственото ѝ действие. В мотивите си той припомни, че с последните изменения и допълнения в основния закон Висшият съдебен съвет бе реорганизиран чрез разделянето му на два съвета – съдийски и прокурорски, а правомощията на главния прокурор и на прокуратурата бяха силно редуцирани.
