Премахнатият с конституционните промени като орган на съдебната власт Пленум на Висшия съдебен съвет (ВСС) ще продължи да съществува временно. Това гласува парламентът в преходните разпоредби на Закона за съдебната власт (ЗСВ), одобрени на свой ред с поправки в Наказателно-процесуалния кодекс. “Възкръсването” на Пленума е повече от спорно, а вторият му живот трябва да продължи до избора на богопомазаните, които ще кадруват в приемниците му: Висш съдебен съвет – за съдиите и Висш прокурорски съвет – за прокурорите и следователите.
Преходната разпоредба гласи: „До избирането на Висшия съдебен съвет и Висшия прокурорски съвет, настоящият Висш съдебен съвет продължава да упражнява правомощията си съгласно действащото законодателство, при спазване ограниченията, предвидени в разпоредбата на § 23, ал. 2 от Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България (ДВ, бр. 106 от 2023 г.) чрез пленум, съдийска и прокурорска колегия“.
Гласуван беше и още един възстановителен текст: с оглед изменената структура на държавното обвинение,
главният прокурор и неговите заместници
ще упражняват функциите и правомощията си по досегашния ред.
Това означава, че главният прокурор няма да е само административен ръководител, какъвто беше смисълът на конституционните промени, а ще продължи да упражнява надзор за законност, срещу което беше цялата врява за неговата недосегаемост.
Управляващото мнозинство не участва в дебата, а опозицията громеше фалшивите мотиви за недопустимия ремонт на Конституцията, приети в нарушение на парламентарния правилник между двете четения на промените в НПК. В крайна сметка се оказа, че става дума за пари в съдебната власт. Именно за това в залата се оказа председателстващия ВСС Боян Магдалинчев, представен от председателката на правната комисия Анна Александрова.
С уговорката, че няма да коментира
дали въпросното предложение е противоконституционно
и дали е съобразено с парламентарния правилник, Магдалинчев се оплака от възникнали с конституционите промени проблеми предвид статута на Пленума като първостепенен разпоредител с бюджетни средства, който изготвя и внася проект на бюджет на съдебната власт, изготвя и месечните отчети, определя числеността на органите на съдебната власт, определя и размера на възнагражденията на магистратите и служителите.
„Законът за съдебната власт, който все още е действащ, няма да се прилага в частта, в която влиза в конфликт с промените в Конституцията, но в останалата част, той ще ли се прилага или няма да се прилага? Ако не се прилага, това означава, че може да се доведе до блокиране на работата на ВСС и затова мисля, че този текст, който се предлага – до избирането на ВСС и ВПС, настоящият Пленум продължава да упражнява правомощията си, донякъде може да доведе до някакъв ред и порядък във функционирането на ВСС. Предприемайки един такъв ход с приемането на такава разпоредба, би могла да разтвори малко възможностите за пълноценна работа на ВСС до приемането на законите, но и до конституирането на новия състав”, обясни Магдалинчев.
Последва яростен отпор от опозицията. Магдалинчев беше упрекнат, че
йезуитски говори от името на стария ВСС,
но без да го признава, защото е заличен от Конституцията. Както и че още при обсъждането на конституционните промени е имало предупреждения за предстоящ “хаос” след влизането им в сила.
„Не съм съгласен с Боян Магдалинчев, че става въпрос за даване на възможност на Пленума да упражнява правомощията си, защото вече нямаме ВСС и Пленум. Оставам с впечатлението, че той се опита да защити едни противоконституционни промени, с които да се възкреси Пленумът и двете колегии и то за неопределен период от време – докато внесат шестите промени в ЗСВ“, заяви депутатът от “Възраждане” Петър Петров.
Мая Димитрова от БСП пък надгради с основателния довод, че онзи ден не е можела да си обясни
защо изведнъж се забърза разглеждането на промените в НПК,
но вече имала отговор – заради предложението за изменение на ЗСВ.
„Предлагат се промени в ЗСВ, но се цели промяна на Конституцията. Абсолютно недопустимо е да се направи промяна в КРБ чрез промяна в НПК, защото Конституцията е върховен закон и не може да бъде променяна със закон от по-ниска степен, нито може да има закон, който да ѝ противоречи. Не само нарушавате Конституцията, но вместо да ускорите съдебната реформа, създавате още по-голям хаос в съдебната система. Трябва ли ние постоянно да нарушаваме законите, да поправяме грешки, да правим ремонт след ремонт на собствените си творения!“
Тя изтъкна, че БСП няма да подкрепи измененията, защото първо се нарушава правилникът на НС, второ –
недопустимо е със закон да се променя КРБ
и, ако се продължава по същия начин, това означава суспендиране на Конституцията и обезсмисляне на всичките ѝ текстове.
И трето – „Ние сме български граждани, които спазват законите и Конституцията“, заключи Димитрова.
Гроздан Караджов от ИТН пък окачестви случващото се като “позор” и пожела “успех на сглобката в това падение по нанадолнището“. С аргумента, че „няма вече Пленум на ВСС, той липсва, изпепели се на всичките си правни молекули“, Караджов напомни изказването на неговия член Атанаска Дишева, че
няма пречка съдебната власт да функционира и без Пленум.
А Тошко Йорданов заби гвоздея с въпроса дали дали това, което управляващите правят, “не е защото няма кой да подпише едни договори за обществени поръчки”.
На което те не реагираха, но Петър Петров отговори: „Напипвате сърцевината на промяната – става дума за милиони по обществени поръчки. Под претекст на загриженост за заплатите на магистратите и служителите, се прикриват други различни цели, независимо че от Министерството на финансите увериха, че няма проблем с бюджета на съдебната власт“.