Всичко започнало със сър Джон Харингтън (1560-1612), английски поет от знатен произход и кръщелник на английската кралица Елизабет Първа.
Харингтън се ползвал с огромни почести и уважение в двора на неговата кръстница. Макар да следвал право, неговата голяма страст си останала поезията и преводаческата дейност. Един ден, след като преди това бил обещал, че ще преведе прочутата творба на италианския писател Лудовико Арисото „Орландо фуриозо”, той бил изгонен от Лондон.
Причината била както незавършеният обещан превод, така странното му чувство за хумор. Това не само му заслужило всеобщи подигравки, но дори кръстницата му – засрамената Елизабет Първа – изрично му забранила да се завръща в Лондон, докато не изпълни обещанието си.
Харингтън се установил в Келстън, малко градче близо до известния град Бат в Югозападна Англия. Докато работил усърдно върху „Орландо фуриозо”, един ден му дошла идеята да изобрети уред, който да му позволи без цукало и без да излиза навън, да удовлетвори нуждите си.
Така англичанинът изобретил първата прототипна модерна тоалетна, по данни на Historic UK. Изобретението му, първоначално наречено Аджакс (Ajax), представлявало дупка в малка стаичка, покрита с кожена седалка. Сложна система от механизми, ръчки, въжета и тежести отваряла седалката и пускала вода от малка цистерна. След това всичко минавало през голяма тръба, която завършвала в двора на къщата.
През 1592 г., след като Джон Харингтън най-накрая завършил дългоочаквания превод, той бил посетен от самата Елизабет Първа, която му простила провиненията. Изобретателят гордо показал творението на своята кръстница, която толкова много го харесала и била впечатлена от него, че поръчала подобна „тоалетна” и за себе си.
Уви, въпреки ентусиазма на дъщерята на Хенри VIII, поданиците ѝ останали все така скептично настроени и не след дълго изобретението на сър Джон Харингтън било напълно забравено… Поне до края на XIX-ти век.
