Днес изтича срока, в който държавите членки трябва да предложат своите кандидати за еврокомисари. Страни като България и Белгия отлагаха избора до последния момент заради вътрешни сътресения. Италия също реши да изчака. В бъдещата Европейска комисия има общо 27 позиции, две от които вече са заети. За останалите 25 само пет държави членки са предложили жени…
Председателят Урсула фон дер Лайен е в процес на сформиране на новата Европейска комисия. През юни тя поиска от държавите да й изпратят двойни номинации за постовете на комисари – по един мъж и една жена. Това обаче не се случи и много малко държави членки спазиха това изискване.
Две от позициите вече са заети, и то от жени – Урсула фон дер Лайен (Германия) и Кая Калас (Естония), която ще бъде ръководител на дипломацията на блока. За останалите 25 позиции само
Хърватия, Финландия, Швеция, Испания и България са номинирали жени.
Това означава, че председателката на Комисията трябва да признае неуспеха си да постигне баланс по отношение на половете в изпълнителна власт на ЕС, което е и едно от основните искания на евродепутатите. Именно членовете на ЕП ще проведат изслушване в съответните ресорни комисии на бъдещите комисари.
Самото условие за номиниране по полов признак, а не за качествата които притежава и които я правят
най-полезна за Общността и родината й, е нелепост и обида за жените.
Това създава усещане, че жените не са равностойни професионалисти и получават високи постове, само когато има квоти за тях.
Известна част от държавите членки номинираха само по един кандидат, с аргумента, че в договорите на ЕС няма нито един член, който задължава столиците да предлагат повече от едно име и няма правило за пола.
Изискването на Фон дер Лайен за баланс на половете трябваше да звучи по-скоро като молба, а най-добре съвсем да не го беше отправяла. Фактът, че тя самата е председател на Комисията и е жена, означава, че
дамите не са дискриминирани в политическия живот в блока.
Би било крайно несправедливо, ако при изслушванията в ЕП биват отхвърляни кандидати, за да бъдат предложени на техните места жени. Трябва да подчертаем, че би било несправедливо по отношение на жените.
След като изтече крайният срок за номинации, в средата на септември ще стане известен окончателният списък с ресорите, а комисарите ще се явят за одобрение пред Европейския парламент.
На заседание на правителството в петък бе решено
българските номинации да са Екатерина Захариева (ГЕРБ) и Юлиян Попов (ПП-ДБ).
В четвъртък вечерта президентът Румен Радев призова на Урсула фон дер Лайен да бъдат предложени две дами, тъй като нямало шанс тя да се спре на мъж. Досега България не е имала мъж еврокомисар.
Партиите номинираха и Искра Михайлова (ДПС-Пеевски), Цветелина Пенкова (БСП), Велислава Петрова („Има такъв народ“), Виктор Папазов („Възраждане“) и Драгомир Стойнев (БСП).
Освен доминирана от мъже, новата Комисия ще има за свой приоритет икономиката. Не случайно постовете, които ще заемат комисарите, занимаващи се с ресори с икономическо въздействие, са най-желаните.
И накрая – по традиция
най-апетитните и най-важни ресори отиват при страните,
които имат най-важна роля за попълването на бюджета и най-голяма геополитическа тежест. По тази причина България едва ли ще получи ресор като „Енергетика“ или „Вътрешен пазар“. Въпреки че когато ни представляваше, Крисалина Георгиева отговаряше за бюджета и беше зам.-председател на институцията. Но там водещ фактор бе огромният й международен опит, натрупан в Световната банка.
Без значение дали българският еврокомисар ще е мъж и жена, би било полезно да получим ресор, в който кандидатът ни има експертиза и по този начин да направи страната ни по-влиятелна в Брюксел.
