Две заседания и едно определение. Точно толкова бяха достатъчни за да се разбере, че Върховният административен съд (ВАС) в България няма ни най-малкото намерение да разгледа безпристрастно казуса с отнетия през 2014 г. лиценз на Корпоративна търговска банка (КТБ) в отвореното наново дело. Нещо повече. ВАС е на път да погази решението на Европейския съд по правата на човека. А тези решения са задължителни за всички държави, присъединили се към Конвенцията за защита правата на човека.
От рестарта на делото, съдебният състав на ВАС с председател Весела Андонова и членове Славина Владова и Станимир Христов твори истински фарс на съдебен процес.
До повторно разглеждане на отнетия от БНБ през 2014 г. лиценз на КТБ се стигна, след като Европейският съд по правата на човека се произнесе с осъдително за България свое решение от август 2022 г. ЕСПЧ единодушно установи нарушаване на правото на справедлив съдебен процес, както и правото на защита на собствеността.
Какво каза съдът в Страсбург
Отнемането на лиценза на КТБ, което е почти автоматично последвано от решението на Софийския градски съд за обявяване на КТБ в несъстоятелност и постановяване на ликвидацията ѝ, представлява намеса в нейните притежания.
Вече е установено, че КТБ не е могла да оспори решението на БНБ за отнемане на лиценза ѝ нито пряко в производството по съдебен контрол пред Върховния административен съд, нито косвено в производството по обявяването ѝ в несъстоятелност и ликвидацията ѝ.
Във връзка с решението на БНБ да отнеме лиценза на КТБ няма никакви други процесуални гаранции. КТБ нито е била уведомена, че БНБ ще приеме решението, нито ѝ е била дадена възможност да възрази срещу него – нито преди решението или след това. Това произтича от разпоредбата на чл. 36, ал. 6 от Закона за кредитните институции от 2006 г., в сила по това време, която изрично изключва тези общи процедурни гаранции в административни производства за отнемане на лиценза на банка. Освен това липсва процесуален ред за обжалване на решението на БНБ пред несъдебен орган. Следователно не е била налице възможност КТБ да оспори основанията за приемане на това решение, а именно констатациите на БНБ, че собственият ѝ капитал е отрицателна величина и че ръководството ѝ е участвало в „порочни банкови и бизнес практики“.
По този начин ситуацията на КТБ е на практика същата като тази на банките жалбоподатели в “Капитал Банк” АД и “Международна банка за търговия и развитие” АД и други: отнемането на нейния лиценз не е придружено от никакви гаранции срещу произвол.
От това следва, че намесата в притежанията на КТБ не е законна по смисъла на чл. 1 от Протокол № 1. Следователно е налице нарушение на тази разпоредба.
Какво гласи чл. 1 от Протокол № 1 от Европейска конвенция за правата на човека
„Всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своята собственост. Никой не може да бъде лишен от своята собственост освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право“.
Човек лесно може да се оплете и изгуби в плетеницата от юридически термини и конструкции. Но ако трябва най-опростено да си представим подновения процес за лиценза на КТБ, то той би изглеждал така:
Какво трябваше да направи българският съд след решението на ЕСПЧ
Да поправи липсата на правосъдие от 2014-2015 г., когато лиши КТБ, представлявана от отстранените ѝ изпълнителни директори, както и акционери в КТБ, сред които мажоритарния акционер „Бромак“, от възможността да оспорят по съдебен ред отнетия лиценз на банката.
Да конституира бившите изпълнителни директори на КТБ като представляващи банката в хода на преотварянето на делото
Да конституира акционерите в банката като страна по делото.
Да отсъди как да бъдат компенсирани пострадалите от отнемането на лиценза, ако в хода на делото БНБ не успее да се защити, че е отнела лиценза на законно основание.
Какво направи българският съд досега
Бави две години преотварянето на спора за отнемането на лиценза.
С абсолютно неясни мотиви и погазвайки решението на Съда в Страсбург конституира като страна по делото синдиците на КТБ. В хода на делото банката ще се представлява от тях. Същите синдици, които БНБ е одобрила за включване в списъка си със синдици и които са зависими от централната банка, срещу която трябва да е делото. И същите синдици, които са назначени от Фонда за гарантиране на влоговете на гражданите, който се контролира от същата БНБ, ответник по делото и съвместно с Министерство на финансите. Български съдийски парадокси!
Отхвърли конституирането на „Бромак“ и други акционери като страна по делото. Отново при пълното погазване на решението на Съда по правата на човека.
____________________
* Текстът е публикуван в сайта “КТБ Фактите”.
