Бойко Борисов се отказа да е премиер, а партията му няма да подкрепи ничий друг мандат. „Продължаваме промяната – Демократична България“ обвини ГЕРБ, че при избора между България и Пеевски, Борисов и хората му са избрали Пеевски. А Слави Трифонов попита трикратния премиер като не му се занимава с „тази разбита държава“ защо въобще ходи на избори?
Ако можем да обобщим ситуацията и поредния опит на партиите да се споразумеят било то за председател на парламента или за правителство, то трябва да попитаме “Защо ви е въобще да сте в политиката, след като или не я разбирате, или не ви се занимава с такива неща?”
В тесния смисъл на понятието под политика се разбира ръководството или влиянието върху ръководството на едно политическо обединение или на една държава.
Според една от най-популярните теории, тази на германския юрист, икономист и социолог Макс Вебер,
политиката не може да се определи извън отношението към властта.
Тя е „стремеж към участие във властта или оказване на влияние при нейното разпределение, било между държави, било между групи от хора вътре в държавата”.
Нашите политици обаче не желаят да разпределят властта, въпреки че нямат достатъчно обществена подкрепа да управляват сами. Самият процес би следвало да се основава на диалог, в които преговарящите страни се опитват да наложат позициите си или да ги спасят чрез компромис. Основните ни партии
не са вещи в диалога, за сметка на интригата, обидите
и очернянето на опонентите си в медиите. В резултат на това, правенето на политика не се случва, а си оставаме на ниво „едно си баба знае, едно си баба бае“.
Във вторник (26 ноември) Борисов обяви, че с голямо облекчение оттегля кандидатурата си за премиер и не иска да се занимава повече с тази разбита държава.
“Оправяне на този хаос и тази тиня няма”, каза Борисов по време на брифинг и добави, че когато президентът Румен Радев връчи първия мандат на ГЕРБ, той ще бъде върнат веднага.
Кога ще се случи това е неизвестно, защото без избран председател на парламента и без официално сформирани парламентарни групи, държавният глава
няма как да задейства процедурата по връчването на проучвателните мандати.
От думите на Борисов стана ясно, че той е вбесен не толкова от невъзможността за нова сглобка с ПП-ДБ, а защото те не продължават да не виждат в негово лице силния лидер и достойния премиер.
„Категорично отказвам да се занимавам с всички проблеми, които тези ни насадиха за четири години – милиарди дългове, хаоса в държавата, разбитите институции. Считам, че това е голяма услуга, която ми правят. Казват, че стоят на позицията си за равноотаделечен премиер. Кой е този? Кое е това име? Искам да се съревновавам с него. Кой е този извънземен? Кажете го, бе? Изплюйте камъчето да видим кой е“, заяви лидерът на ГЕРБ и
обвини бившите си партньори, че искат да управляват с ИТН, „Възраждане“ и МЕЧ.
А дясната ръка на Борисов – Томислав Дончев – използва спортна терминология, за да обясни случващото се на политическата сцена: „Излизаме на терена да играем футбол и какво установяваме – от другата страна един играе художествена гимнастика, нападателят вдига щанги, вратарят играе шах…”
Първата реакция след гневната тирада на лидера на ГЕРБ дойде от вожда на ИТН Слави Трифонов, който във “Фейсбук” постави диагноза на довчерашния си приятел: Борисов отдавна се е самозабравил и е абсолютно убеден, че ако не е той, държавата няма да съществува.
“Той вече е обиден, някакви там нещастници му се мотат в краката и създават някакъв тъп, демократичен процес, който му пречи и го обижда”, казва още лидерът на ИТН.
После пък Кирил Петков от ПП-ДБ – също във “Фейсбук” –
написа, че му е тъжно да гледа колегите си от ГЕРБ.
Той се зарече неговото обединение да продължи да работи за реализиране на мечтата си за правова държава. Въпросът е как по-точно тази мечта ще стане реалност, при положение, че колкото и да му се иска на Петков, няма откъде да намери достатъчно мнозинство. Не за друго, а защото преговорите с всички възможни партньори са… с предизвестен провал.
Очевидно е, че политическата цел е по-слаба от ината и егото на партийните лидери. Те обаче трябва да знаят, че търпението на избирателите не е безкрайно.
