Европейската комисия прие предварителна оценка на второто искане за плащане на България по Механизма за възстановяване и устойчивост. Тя смята, че има редица ключови етапи и цели, заложени в Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), които не са изпълнени задоволително и това би могло да доведе до спиране на значителна част от плащането.
По-конкретно ЕК е установила, че на този етап България не е постигнала по задоволителен начин осем ключови етапа и не е изпълнила една цел.
Те се отнасят до важни реформи по отношение на либерализацията на енергийния пазар (C4.R8/M91)[1], увеличаване на производството на електроенергия от възобновяеми източници (C4.R6/M95), Пътната карта към климатична неутралност (C4.R9/M114), борбата с корупцията (C10.R2/M217, C10.R2/M218 и C10.R2/M219), въвеждането на задължителна съдебна медиация (C10.R3/M227), обществените поръчки (C10.R10/T243) и предприемачеството (C10.R11/M252).
Припомняме, че в случай на неизпълнение на ангажиментите, поети в рамките на Плана за възстановяване и устойчивост, по който България очаква общо 5.69 милиарда евро безвъзмездни средства, Европейската комисия може да предложи пълно или частично спиране на второто плащане. България има право на допълнително време, в което да реализира неизпълнените ключови етапи или цели.
Комисията вече е изпратила на Икономическия и финансов комитет (ИФК) положителната си предварителна оценка на ключовите етапи и цели, които смята, че са задоволително изпълнени. Комитетът има четири седмици, за да представи становището си.
Успоредно с това Комисията е уведомила и България за причините, поради които смята, че горепосочените ключови етапи и цели не са изпълнени задоволително. България разполага със срок от един месец, за да представи съображенията си на Комисията.
Ако след представените от България съображения Комисията потвърди оценката си, че някои или всички ключови етапи и цели не са изпълнени задоволително, тя ще спре съответната част от плащането. Размерът на спряното плащане ще бъде определен чрез прилагане на методиката на Комисията за спиране на плащанията (изложена в приложение II към съобщението, публикувано на 21 февруари 2023 г.), която се прилага за всички държави членки и в която се отдава голямо значение на ключовите етапи, свързани с важни реформи.
От този момент България ще разполага със срок от шест месеца, за да предприеме действия и да изпълни оставащите поети задължения. В края на този период Комисията ще оцени дали тези ключови етапи и цел са изпълнени задоволително. Ако това е така, тя ще отмени спирането и ще пристъпи към плащане на съответната сума.
Припомняме, че второто искане за плащане обхваща ключови стъпки в осъществяването на 28 реформи и 14 инвестиции. Въпросните реформи се отнасят до подобряване на образованието, укрепване на бизнес средата, както и подобряване на социалния и здравния сектор.
Искането за плащане включва и инвестиции в области като центрове за наука, технологии, инженерство и математика (STEM центрове), научни изследвания и иновации, подкрепа за бизнеса, обновяване с цел подобряване на енергийна ефективност, възобновяеми енергийни източници, както и ЖП-транспорт.
От Европейската комисия припомнят, че като част от второто искане за плащане България успешно е изпълнила редица мерки, които подчертават положителната промяна, която планът може да има както за гражданите, така и за бизнеса. Те включват:
1. Нови мощности за производство на електроенергия от възобновяеми източници и съоръжения за съхранение на електроенергия: Бяха публикувани две тръжни процедури за подбор на предложения за 1 140 MW нови мощности за производство на електроенергия от възобновяеми източници (слънчеви и вятърни) и 300 MW инсталации за съхранение на електроенергия. Това ще подобри стабилността на българската електроенергийна система.
2. Укрепване на производствата по несъстоятелност: България преразгледа законодателната уредба, за да повиши ефективността на производствата по несъстоятелност и преструктуриране, например чрез цифровизация на процесите, по-строги разпоредби за специалистите в сферата на несъстоятелността и механизми за ранно предупреждение.
