Преди пандемията често звучеше странно на работодателите, ако кандидат служител ги попита дали предлагат дистанционна работа или хибриден модел. Аварийният хоум офис, който бе наложен в икономиката през 2020 г. заради ковид пандемията, промени нещата и се превърна в нормална трудова практика. Близо 80% от хората, които работеха в офиси в Европа, останаха пред компютрите вкъщи. Преди това дистанционно работеха под 20 на сто.
Оказа се, че тази грандиозна промяна на трудовите практики не доведе до загуби, както мнозина очакваха, дори напротив. Работодателите осъзнаха, че печелят като спестяват разходи по своите служители. Но пък ги изпуснаха от пряк контрол.
На известна част на служителите им се услади
да не се приготвят специално за работа сутрин и да не пътуват в час пик
с претъпкан градски транспорт, т.е. да разполагат по-пълноценно с времето си. Така тази практика бе безвъзвратно наложена и много служители, които бяха принудени да се върнат в офисите смениха работните си места, с такива, които им дават повече възможности – работа изцяло от вкъщи или хибридна (няколко дни в офиса и няколко от дома).
В България най-често дистанционната работа е предпочитана
от служители в ИТ-сектора, финансите и аутсорсинга.
Много от тях казват, че са по-продуктивни като им се дава възможност да работят от различни места. Именно този тип служители родиха ново движение – дигиталното номадство. Дигитални номади може да срещнем и в планината, и на морето, дори в забравени от Бога села. Трябва им само добра връзка с интернет. За огромния брой предимно млади хора тази свобода е неоценима.
Разбира се, има и друг тип хора, които предпочитат да работят в офис и държат на ежедневните си социални контакти с колегите.
Някои служители споделят, че
изолацията и разсейването в домашна среда пречат на работата им,
дори често ги довеждат до депресия. Има и такива, които се оплакват, че от дома се работи много повече, защото липсата на контакти увеличава времето за работа.
В Съединените щати, където дистанционната форма на работа е особено популярна, се появиха опасения, че пустите бизнес сгради са лош сигнал. След пандемията до 20% от офис площите останаха празни. И, ако coбcтвeницитe нa нeдвижими имoти нe намерят бързо нови наематели, тe щe зaпoчнaт дa фaлиpaт, a бaнĸитe щe се чудят какво да правят с ипотекираните и нeизпoлзвaeми бизнес центрове.
В милата ни татковина няма такъв проблем –
работата от вкъщи не е чак толкова разпространена,
а българските работодатели все още предпочитат да общуват със служителите си на живо. У нас тенденциите се прокарват по-бавно, така че този процес на адаптиране е съвсем нормален.
По данни на “Евростат” България е на последно място и по дял на работещите на непълен работен ден наред с бившите държави от Източния блок – едва 1.4% от икономически активното население при средна стойност за ЕС от 17.5 процента.
В Западна Европа почасовата заетост е често срещана и дори предпочитана от жените с деца. В България обаче, колкото и да е странно, все още незначителен процент от работещите предпочитат да изберат подобна форма на работа.
Трябва да е ясно обаче, че хибридният модел е бъдещето. Британската компания International Workplace Group направи проучване през ноември, което показва, че компаниите, които не предлагат хибриден модел на работа, рискуват да отблъснат две трети от младите висшисти. Според проучването половината от тях (49%) не биха кандидатствали за работа, която изисква да прекарват значително време в пътуване до офиса всеки ден, а други 18% ще трябва сериозно да обмислят подобно предложение. Освен това те смятат, че хибридната работа е еквивалентна на 13% увеличение на заплатата.
