Страните от Балканите имат остър проблем с цените на тока. Още през септември енергийните министри на България, Гърция и Румъния предупредиха за това Европейската комисия като изтъкнаха, че енергията в техните страни е много по-скъпа в сравнение със западните държави.
През ноември борсовата цена на електроенергията в България регистрира петкратно увеличение – в средата на октомври стойностите бяха около 120 лв./МВтч, а в средата на ноември цената вече бе над 626 лева. Причината е сериозният дефицит на производство заради намаления капацитет на АЕЦ “Козлодуй”, облачното и студено време и безводието. Наложи се въглищните централи и особено ТЕЦ “Марица-изток 2” да работят на увеличен капацитет.
За създалата се ситуация
Румъния обвинява липсата на солидарност между европейските страни.
Докато Гърция смята, че сред основните причини е намалението на производство от възобновяеми източници поради липса на вятър и слънце, съчетано с повишено търсене заради ниските температури.
Друга ключова причина е
липсата на енергийна свързаност между западната и източната част на ЕС.
Влияние на енергийните пазари в Европа през зимата има и войната в Украйна, където руските ракетни удари унищожиха към 80% от пиковите мощности, нужни за зимните месеци.
Последно Министерският съвет реши от 1 юли до края на 2024 г. на бизнеса да се плаща разликата между борсовата цена на тока и таван от 180 лв./МВтч, което бе по-ниска стойност от дотогавашния праг от 200 лв. /МВтч. Така индустриалците започнаха да получават доплащания за сметките им за ток, но… с традиционното за българските управници размотаване и закъснение.
Миналата седмица Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) настоя
компенсациите за ток за небитовите потребители да бъдат удължени…
до края на 2025 година. Бизнесът посочва, че българската цена на тока е втората най-висока в Европейския съюз, само на 28 цента след Румъния. Другият проблем е, че заради продажбите основно на спот цени на българската енергийна борса, бизнесът не може да прави дългосрочни прогнози за цените на тока.
Очевидно е, че трябва да се търсят други посоки за компенсиране на недостига. Лошото е, че възможните опции са в дългосрочен план. Но все пак има движение от страна на държавата. Тази седмица бе съобщено, че Министерството на енергетиката е предоставило 5-годишно разрешително на “Шел Експлорейшън енд Продъкшън ” (дъщерно дружество на “Шел”),
да проучва черноморския блок “Хан Тервел” за наличие на нефт и газ.
От министерството съобщиха през седмицата, че компанията е предпочетена на база предложената работна и инвестиционна програма, средствата за опазване на околната среда, средствата за обучение и предложения бонус за държавата в продължение на петгодишният период за проучване.
“Търсенето и проучването на нефт и природен газ в българската икономическа зона в Черно море е ключово за успешен отговор на предизвикателствата, свързани с енергийната ни независимост “, коментира служебният енергиен министър Владимир Малинов в съобщението.
Друга възможност за в бъдеще е
България да транзитира слънчева и вятърна електроенергия.
Гръцката компания “Копелузос груп” обяви във вторник, че се предвижда една трета от произвежданата в Северна Африка слънчева и вятърна енергия, която ще се транспортира с подводен кабел до Гърция, да бъде пренасочена към България и пренасяна до Словакия, Унгария и Украйна.
Проектът за изграждане електрическа връзка между Гърция и Египет е включен в списъка на Европейския съюз за Проекти от общ интерес. Според проекта трябва да бъде
изграден 950 км подводен електрически кабел между Египет и Гърция,
по който двупосочно да се доставя електроенергия, произведена изцяло от възобновяеми източници.
Бюджетът на проекта е 3.5 милиарда евро, а плановете са по него да се пренасят близо 3000 MВ зелена енергия, която ще се произвежда от възобновяеми енергийни източници. Според гръцката компания тези мощности ще заменят доставките на около 4.5 милиарда кубични метра природен газ годишно.
Едно е сигурно, каквито и мерки да предприеме, България спешно трябва да балансира енергийната си система, за да избегне не само свръх високи цени, но и енергийна криза.
