Мъж на 55 години, осигуряващ се по закон и във втория пенсионен стълб, прехвърля сумата по партидата си в първия стълб – държавното осигуряване на НОИ. Главата на семейството обаче умира и наследниците му – съпруга и деца, отиват в универсалния пенсионен фонд, където се е осигурявал, да търсят парите. Такива обаче няма. По-лошото е, че и в Националния осигурителен институт няма следа от тях, защото отдавна са влезли, а след това и излезли от общия кюп.
Това е частен случай, но той може да се превърне и в проблем на всички, родени след 1 януари 1960 г., които задължително се осигуряват и за втора пенсия и решат да заложат само на първия пенсионен стълб. Законът е категоричен: за разлика от осигуряването в държавния солидарен стълб, партидите на осигуряващите се в капиталовия стълб, универсалните пенсионни фондове, се наследяват по закон от наследниците в пълен размер. Затова е важно всеки осигурен да знае, че при прехвърляне от универсален пенсионен фонд (УПФ) в НОИ става въпрос за отказ от собственост и обезнаследяване на близките на осигуреното лице от парите в партидата.
Хубавото е, че много малко хора решават да прехвърлят натрупаните си средства в УПФ, за да заложат единствено на държавната пенсия. Делът им устойчиво е под 1%, даже 0.7- 0.8 на сто. След като законодателят разреши тези трансфери еднопосочно, последва друго решение, което позволява и двупосочното движение. Само че за времето си на престой в НОИ лихви не се полагат. Така, ако някои пожелае да се върне отново в частния си пенсионен фонд, ще му бъде преведена само сумата, която е прехвърлил – без лихви, обясни за „БАНКЕРЪ” Евелина Милтенова, председател на УС на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО).
Милтенова каза още, че за 20-годишен непълен осигурителен период осигуряващите се могат да разчитат на около 270 лв. пожизнена втора пенсия при 15 -17 хил. лв. натрупани средства. Това показвала официалната информация на Комисията за финансов надзор. В скоро време обаче сумата щяла да достигне 300 лева. А когато се достигне пълния осигурителен стаж от около 40 години на родените след 1960 г., втората пенсия ще скочи до около 500 лева, благодарение на добрите инвестиционни стратегии на фондовете и железния контрол от страна на надзора в лицето на КФН.
За последните 20 години фондовете са постигнали средна годишна доходност от около 4%, като за тази се очаква тя да е около 8 на сто. Което си е сериозен положителен резултат за осигурените. Отношението на държавата към частното пенсионно осигуряване обаче не е в негова полза. Почти всяка власт се изкушава до посяга към тези пари, които вече гонят 26 млрд. лв., за да покрие хроничния бюджетен дефицит.
До септември 2021 г., по действащата методика, се прилагаше неправилна редукция в размер на около 25% на държавната пенсия, ако кандидат-пенсионерът притежава партида в ДЗПО. Тази редукция от 2015-та не отчиташе, че всъщност тези лица са се осигурявали само за период от двадесет години (при необходими поне 35-40 г редовни вноски във втория стълб), както и че от началото на ДЗПО има слаба динамика и нисък размер на вноската към универсалния фонд, стартирала от 2% и достигайки едва до 5% за две десетилетия. Възможно е да е имало интерес от хора с малък стаж и такива, които не са се осигурявали регулярно или са работили и получавали възнаграждения в сферата на сивата икономика. В крайна сметка и това беше преодоляно. Но ключовата реформа предстои – мултифондов модел като начало за чувствително увеличаване на втората пенсия в България.
„Реформата не трябва да се отлага, защото всяко забавяне е забавяне в повишаване на доходите на бъдещите пенсионери. Настоящият модел третира по еднакъв начин и хора в началото на трудовия им стаж, и хора преди пенсия“, казва Светла Несторова, главен изпълнителен директор на ПОК “Доверие” и член на УС на БАДДПО.
„20 години след въвеждане на фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване е време за решения, които ще позволят заместващият доход от т.нар. втори стълб да бъде удвоен“, добавя тя.
Основната концепция на мултифондовия модел (или модел, следващ жизнения цикъл) е разделяне на средствата в универсалните пенсионни фондове в три подфонда с различни инвестиционни профили и съответно различен риск и възвръщаемост: динамичен, балансиран и консервативен. Динамичният ще е предназначен за най-младите до настъпване на средна възраст и престоят в него ще е най-дълъг, а резултатите – чувствително по-високи. С напредване на възрастта, натрупаните средства ще могат да се придвижат към балансирания подфонд, който ще е по-умерен като риск и съответно като доходност. Между 3 и 5 години преди пенсиониране средствата ще се насочват към третия подфонд – консервативния, където техният вече увеличен размер да бъде съхранен за момента на пенсиониране, обяснява Несторова.
Актуална статистика
Активите на частните пенсионни фондове достигнаха 25 800 000 000 лева, като в сравнение със същия период на миналата година нарастват с над 20%, показват данните на Комисията за финансов надзор за деветмесечието на годината.
Към 30 септември 2024-та осигурените във всички видове частни пенсионни фондове са над 5 милиона души. Най-голям дял е концентриран в универсалните пенсионни фондове – над 80 процента. Средно натрупаните по индивидуалните партиди средства в тях са 5500 лева, като най-големи са сумите за хората на възраст от 50 до 54 години – над 7100 лева.
От Комисията за финансов надзор отчитат, че най-бързо нарастват активите на универсалните фондове, като увеличението е с над 22% в сравнение с 30 септември миналата година.
Хората, получаващи плащания от фондовете, са почти 25 000 души, от които малко над 4000 са пенсионери, а останалите са с разсрочени плащания.
