Нощният градски транспорт със сигурност няма почва у нас. Откакто бе пуснат за първи път в София експериментално през 2018 г., съществуването му виси все на косъм. Като общината посвърши парите вземе и обяви, че няма никаква полза от него, защото не носи никакви печалби, а трупа само загуби. Ами то и дневният транспорт все е на загуба, да се надяваме, че няма да му посегнат.
Проблемът е, че на съвременните ни общинари им липсва разбиране на тема “Защо имиджът е важен и как ни се отплаща след време”. София е европейска столица, а в повечето ѝ посестрими, че и в големите градове на Европа, има осигурен превоз през нощта. Дори да е на интервал от 50 минути, той е евтина възможност за хората, които работят до късно или са излезли да се забавляват и не искат да харчат пари за такси. Другият вариант е таксиметровия транспорт, но той навсякъде е скъп.
Не е изненада, че в четвъртък (16 януари)
Столичният общински съвет (СОС) реши да бъде орязан значително
тъкмо този вид транспорт.
Две от четирите линии се закриват, а тези, които остават, ще се движат само в петък и събота. В подкрепа на това решение гласуваха от ГЕРБ, БСП, ИТН и “Синя София”, както и общинските съветници без групи. Против бяха “Продължаваме промяната – Демократична България” “Спаси София”, “Възраждане” и Войслав Тодоров от групата на БСП.
Подкрепилите решението твърдят, че
издръжката на нощните автобуси е скъпа, пътниците са малко,
а заради осигуряването на шофьори и автобуси за нощната смяна страда обслужването по натоварените дневни линии.
Основният аргумент, разбира се, е финансов. По данни на Центъра за градска мобилност, разходите за нощните линии за година са 1.5 млн. лв., а приходите – едва 250 000 лева. Погледнато от този ъгъл, загубата наистина е огромна, но
проблемът можеше да бъде решен и чрез оптимизиране на маршрутите.
С акцент – разбира се – върху печелившите дестинации, например – “Студенски град”.
В началото на седмицата Ваня Григорова, която е един от вносителите на предложението, обясни пред медиите, че в най-скоро време на столицата ще ѝ се наложи да избира какъв градски транспорт да има – дневен или нощен. Тя наблегна на това, че от полунощ до трети петли няма достатъчно пътници, но за сметка на това има недостиг на шофьори.
Аргументът на Григорова обаче доста издиша, защото недостига на щофьори не е проблем на пътниците, а на ръководството на “Столичен автотранспорт” и неговия принципал – Столична община в лицето на кмета и съветниците.
Също така дружеството е отговорно за това проектите му да са печеливши. Важно е да отбележим, че актуалното ръководство
бе избрано с гласовете на ГЕРБ, БСП, ИТН и отцепниците от “Възраждане”.
От другата страна в спора, които се води вече седма година, твърдят, че ограничаването на нощните линии има скрита цел – да облагодетелства собствениците на таксиметрови компании. Според тях решението ще удари хората, които дават нощни смени, като например работници в заведения и пекари, които правят закуските за продажба на сутринта.
Според съветниците от ПП-ДБ/”Спаси София”
орязването на нощния транспорт може да се тълкува и като политическа атака
срещу управлението на града от кмета Васил Терзиев.
“От четири линии досега (на фона на десетки нощни линии в добрите европейски градове) останаха само две, в почивните дни. Сериозното ограничаване на нощните линии ще бъде във вреда, както на работещите нощни смени, които ще бъдат принудени да използват по-скъпи варианти, за да се приберат след работа до дома си, така и на всички жители и гости на града, които досега можеха да ги ползват, когато искат сигурно да се придвижват и през нощта.”, написа Терзиев във Фейсбук.
С или без нощни рейсове, едно е ясно, ако общинските дружества не си изчистят сметките и не
разработят дългосрочни планове за развитие на столичния транспорт,
скоро може да решат, че най-добре е да ходим пеша. Така хем ще спестим милиони от купуването на нови рейсове, тролеи, трамваи и метромотриси, хем няма да харчим пари за заплати на шофьори, ватмани, подземни машинисти, контрольори и поддържащ персонал. Колко му е – по околовръстното от “Младост” до “Люлин” са едни нищо и никакви 18-20 километра, така че, ако човек стане по-рано и тръгне навреме, след 3-4 часа може да е на работното си място.
Освен това, урбанистите и общинарите трябва да се съобразяват и със съвременните тенденции, които все по-упорито налагат… работа от вкъщи (home office). И когато всичко ти е на една ръка разстояние, що ли ти трябва да се влачиш из рейсове, тролеи и трамваи?
Всъщност, това съвсем не оригинална идея – за пешеходстването става дума. Още помним как преди 5 години тогавашната председателка на парламента Цвета Караянчева препоръча на протестиращите “срещу лошия Бойко” да не ползват метрото (му), след като не им хресва, и да ходят пеша…