Мими Шишкова
Приетият с двупартийно мнозинство Закон за защита на американците от контролирани от чуждестранни врагове приложения (PAFACAA) забранява на всякакви местни субекти дистрибуцията, поддържането, обновяването и всякакви други действия, които правят функционирането на такива приложения възможно.
Под приложение, контролирано от чуждестранен враг, изрично се споменава TikTok и компанията-майка – ByteDance, но и допълнително се въвежда изискването за директен или индиректен контрол на такова приложение от чуждестранен враг.
Хипотезата на закона изисква освен фактически контрол, също така и приложението да е обявено от президента за „заплаха за националната сигурност“. С тази клауза се дава власт на президента да инициира автоматично забраната със следване на процедурата за обявяване на приложение за „заплаха за националната сигурност“ в рамките на едва 30 дни.
Интересно е, че макар законът да говори за „приложение“, в дефинициите се посочва, че
обект на забраната могат да бъдат също така уебсайтове, програми за настолни компютри
и други видове интернет технологии.
Забраната е насочена не към TikTok, а към всички местни оператори на услуги, които правят и биха направили функционирането на TikTok и сходни приложения възможно. Тоест – сред адресатите на забраната попадат и Oracle (един от най-големите дистрибутори на хостинг услуги), Amazon Web Services и други големи американски компании.
Въпреки оскъдната информация за преговори между TikTok и Доналд Тръмп, от 19 януари приложението не е достъпно за американски потребители. Защо това е така? Няма ли да се договорят с президента в 90-дневен срок след влизането му в Белия дом? Глобите към адресатите нарушители на закона, са толкова тежки, че дори да се достигне някаква договорка в този срок, финансовите рискове за местните фирми са прекалено големи. Глобите
за неспазване на забраната се равняват на 5000 долара за всеки потребител,
ползващ приложението на територията на САЩ.
Имайки предвид, че TikTok има 170 милиона активни потребители в САЩ, то глобите при неспазване на забраната биха били в размера на милиарди, или равносилни на тоталния крах на въпросните компании. За да избегнат този риск, всички засегнати компании преустановяват дейностите си, свързани с функционирането на платформата, от 19 януари.
Колко бизнеси са засегнати?
TikTok алгоритъмът позволяваше достигане на широки аудитории без да се плащат реклами. За времето на съществуването платформата даде възможност за растеж на милиони бизнеси. Само
през 2023 г. 7 милиона американски бизнес организации – от малки до големи,
са генерирали 15 милиарда долара приход.
Сред засегнатите са художници, музиканти, занаятчии, артисти, инфлуенсъри и всякакви други лица, които не разчитат на традиционен бизнес модел.
TikTok като политически дивидент?
Броени дни преди встъпването на Доналд Тръмп в длъжност, администрацията на демократа Джо Байдън обяви постигането на споразумение за спиране на огъня между Израел и Палестина и изтъкна заслугите на своя екип. Битката за приписването на този политически дивидент започна обаче още преди обявлението на демократите в Белия дом, което беше изпреварено от Тръмп – той си приписа заслугите за това в неговата социална мрежа няколко часа преди Белия дом да направи официално съобщение.
Прехвърлянето на топката от страна на демократите
за прилагане на забраната на TikTok беше потвърдено от Байдън,
който каза в публично изявление, че ще остави въвеждането на Тръмп и администрацията му.
Тъй като конфликтът между Израел и Палестина е една от най-разединяващите теми в социалната мрежа, носи огромен заряд и имаше спекулации за намеса от страна на платформата в полза на съдържание, подкрепящо “Хамас”. Тоест – никак не е изненадващо, че
борбата за приписването на политическия дивидент от примирието е ожесточена.
Защото, освен всичко останало, тя е свързана и със съдбата на засегнатата от забраната аудитория, но вече в качеството ѝ на бъдещ електорат на следващите избори.
Обявлението от изпълнителния директор на TikTok за преговори с администрацията на Тръмп за намиране на най-добрия подход потвърждава аналогията със заложническата криза в Иран през 1979 г., когато по времето на президента Джими Картър (демократ)
66 американски граждани, дипломати, са взети като заложници
при окупирането на американското посолство от поддръжници на Иранската революция.
Те са освободени на 19 януари 1980 г. – броени минути след влизането на Роналд Рейгън (републиканец) в Белия дом. Моментът на пускането на заложниците от Иран поражда съмнения, че екипът на Рейгън е преговарял тайно с Иран с цел забавяне на освобождаването на заложниците, за да не може Картър да си припише заслугата преди изборите и по този начин да спретне „октомврийска изненада“, която да бетонира позициите му сред електората. Тупкането на топката по отношение на забраната на TikTok наподобява такава октомврийска изненада, която обаче е с непредвидими развития.
Масова миграция към китайски алтернативи – черен лебед?
Още след приемането на закона – след април 2024 година, множество членове на Конгреса на САЩ купуват акции на МЕТА – предприятието-майка на Facebook, Instagram и WhatsApp. Тъй като финансовите трансакции на членовете на Конгреса в САЩ са публични по закон, не е изненадващо предположението, че те са се надявали влизането в сила на забраната да предизвика ръст на акциите на META.
Черният лебед в ситуацията обаче е достигането на повратна точка на напрежение сред потребителите на TikTok, които в знак на протест срещу забраната изтриват всичките си профили в приложенията, собственост на META. Вследствие на това
акциите на META бележат спад – противно на първоначалните очаквания от забраната.
Същевременно в рамките на три дни милиони американци се присъединяват към китайската платформа “малка червена книга“ (REDnote—小红书国际版) – името бидейки препратка към сборник с изказвания на Мао Дзедунг, бивш председател на Китайската комунистическа партия. В опит да обуздае падащите цени на акциите, Марк Цукърбърг обявява предстоящо съкращение на 5% от персонала на предприятието, което се равнява на общ брой между 3500 и 4000 служители.
Казусът TikTok е изключително интересен като явление, не само, защото засяга
бизнеса, националната сигурност, свободата на словото
и още много други демократични принципи и аспекти на живота не само в САЩ, но и в целия свят.
В приложението „Малка червена книга“ китайските потребители използват възможността от културен обмен с новодошлите американски потребители, но измежду езиковия обмен и разговорите за лайфстайл не закъсняха и клиповете, изтъкващи предимствата на живота в комунистическия режим спрямо „дивия капитализъм“ на САЩ.
Пред Европейския съюз остава задачата да продължи да бъде стожер на свободата и да запази демократичните принципи, докато в същото време осигури прозрачност на социалните мрежи, заедно със защита от влияния, целящи подкопаването на принципите на демокрацията и правата на човека. Изоставащият дигитален конституционализъм трябва да се превърне в приоритет за всички държави от съюза.
____________________
* Текстът е публикуван във “Фейсбук”-профила на автора.