Критиките към Евросъюза по всички параграфи, които отправи вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс на Мюнхенската конференция за сигурност миналата седмица, все още отекват в европейските столици.
Ванс посегна „най-милото им“ – европейските ценности, с които блокът толкова се гордее и навира в очите на цял свят от години. Той атакува също върховенството на закона, като посочи за пример анулираните президентски избори в Румъния и санитарните кордони срещу демократично избрани партии в европейските страни. Според него това е „отстъпление от демокрацията“ и осакатяване на ролята на избирателите.
Ванс не пропусна да спомене и ограничаването на свободата на словото. Разбира се, иронично: „За съжаление, не винаги разбирам какво се е случило с победителите в Студената война. Бях в Брюксел. Някои комисари предупреждават, че
определени медии могат да бъдат затворени,
за да се предотврати разпространението на вредни призиви към насилие или за да се спрат антифеминистки изявления“.
Той нахока Брюксел и за неконтролируемата миграция, както и прекаляването със зелените политики. Накрая той отчетливо заключи, че най-голямата заплаха, пред която е изправен Старият континент, не е от Русия и Китай, а отвътре.
Не по-малко ефектно бе изказването му: „Америка издържа 10 години поучения от Грета Тунберг. Сега и вие в Европа ще потърпите Илон Мъск няколко месеца„.
Брюксел не е свикнал с такъв тон и определено дълго ще тълкува думите му, но пък
вече знае, че пътищата на Европа и Вашингтон са се разделили.
Сега страните от блока трябва да отговорят на въпросника, които миналата седмица им изпратиха от администрацията на Тръмп. От тях се изисква да посочат каква точно помощ искат от САЩ за Украйна, колко войници могат да изпратят там и какви средства ще предоставят. Точно и ясно.
След речта на вицепрезидента разделението е налице. Тази седмица ще се проведат две паралелни срещи, посветени на войната на Русия в Украйна, които може да доведат до разрастване на проблеми по остта Брюксел-Вашингтон.
Държавният секретар на САЩ Марко Рубио пристига в понеделник (17 февруари) в Саудитска Арабия преди очакваните във вторник
разговори с руски официални лица за прекратяване на 3-годишната война.
Това се случва след като президентът Доналд Тръмп разговяря миналата седмица с руския си колега Владимир Путин по телефона и нареди на висши служители да започнат преговори.
Рубио, който разговаря по телефона с руския външен министър Сергей Лавров в събота, ще се срещне с руски официални лица в Саудитска Арабия заедно със съветника по националната сигурност на Тръмп Майк Уолц и пратеника на Белия дом за Близкия изток Стив Виткоф.
По неофициални данни от руска страна ще участват външният министър Сергей Лавров (най-вероятно), помощникът на руския президент Юрий Ушаков, директорът на Службата за външно разузнаване Сергей Наришкин и директорът на Руския фонд за преки инвестиции Кирил Дмитриев.
Напук всякаква логика, в понеделник
европейските лидери се събират „самосиндикално“ във френската столица Париж,
за извънредна среща на върха за Украйна. На форума ще присъстват лидерите на Франция, Германия, Великобритания, Полша, Италия, Испания и Дания. В сбирката ще вземат участие и генералният секретар на НАТО Марк Рюте, и председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
Основната цел на „сгледата“ е да Бъде обсъдени както вероятните отговори на въпросника на Тръмп, така и следващата стъпка на Брюксел по отношение на разходите за колективната отбрана на Европейския съюз.
В тази връзка министърът на отбраната Атанас Запрянов заяви в неделя (16 февруари), че Европейската комисия и държавите членки ще обсъдят идеята, предложена от България, според която капиталовите разходи за отбрана
трябва да бъдат извадени от индекса за изчисляване на инфлацията.
А миналата седмица, Фон дер Лайен заяви в Мюнхен, че ще предложи освобождаване на отбраната от ограниченията на ЕС за държавните разходи. Тези разговори трябва да доведат до бързи решения, защото дори САЩ да допуснат ЕС и Киев до масата за преговори за край на войната, не се знае колко ограничена ще е тяхната роля.
Специалният пратеник на САЩ Кийт Келог вече няколко пъти повтори, че предишните преговори за Украйна са се провалили, защото в тях са участвали твърде много страни. Да не забравяме и провала на споразумението от Минск за
прекратяване на войната между Киев и сепаратистите от Донец и Луганск,
постигнато през 2015 г. с посредничеството на Франция и Германия.
Украинският президент Володимир Зеленски, който в понеделник пристигна в Обединените арабски емирства, заяви, че не планира да се среща с руските и американски представители в Рияд. Той посочи също, че Украйна „никога няма да приеме сделки, сключени зад гърба ни без нашето участие“.
Каквото и да казват Зеленски и ЕС, вероятно е без особено значение, защото Чичо Сам – като по-силният играч – вече е грабнал инициативата в обятията си.
