Покупка на недвижими имоти и банкрутиране на останалите играчи – така работи световноизвестната настолна игра „Монополи“. Но създателката ѝ е имала съвсем различна мисия: тя е мечтала за свят, в който цари равенство.
Играта, която трябваше да учи на справедливост
Елизабет Мейджи Филипс, известна като Лизи Мейджи, е родена в САЩ през 1866 г. Тя е била страстна феминистка и активистка за социално равенство чрез преразпределение на богатството. Тя е отговорна за създаването на настолната игра, която днес познаваме като „Монополи“, първоначално наречена „Играта на хазяина“ (The Landlord’s Game).
Днес „Монополи“ със своите емблематични фигурки и пари се основава на придобиване на имоти. Играчите се движат по таблото, купуват и търгуват с имоти, изграждат къщи и хотели, събират наем и накрая печели този, който е натрупал най-много пари и имоти. Губещият е този, който фалира.
Но това изобщо не е било намерението на Лизи Мейджи. „В оригиналната ѝ версия е имало два набора правила: единият показвал как да се разбиват монополите, а другият какво зло представляват те. Именно по този втори набор играем днес“, казва Мери Пилон, автор на книгата „Монополистите“. Правилата, насърчаващи равенството, с времето са изгубени, а играта се превърнала в прослава на алчността.
Икономическа философия и социална справедливост
Мейджи изгражда играта си върху икономическата теория за „единен данък“ (Single Tax), предложена от икономиста Хенри Джордж. Той предлага да се облагат със специален данък само земите, а приходите да се преразпределят между хората. В „Играта на хазяина“ всички плащат данък върху имота си и така се насърчава общото благоденствие. Но тази концепция за споделено богатство никога не добива популярност.
От идеализъм до кражба
През 1904 г. Мейджи получава патент за играта си. Тя става популярна сред студенти на Източното крайбрежие, като по-късно ѝ дават името „Монополи“.
През 30-те години група квакери играят версия на играта с безработния търговец Чарлз Дароу. Той е впечатлен и решава да копира играта, представяйки я за свое изобретение. Игнорира патента на Мейджи и продава правата на компанията Parker Brothers.
До 2010 г. Parker Brothers съобщават, че са продали над 275 милиона копия по света. Играта срещу капитала прави Дароу милионер, докато Мейджи остава без нищо.
Истината излиза наяве
През 2009 г. журналистката Мери Пилон започва да разследва историята на играта за „Уолстрийт Джърнъл“ и се натъква на множество несъответствия. „Патентът на Дароу беше твърде професионален за безработен търговец“, казва тя.
Единственият жив човек, който знае истинската история тогава, е професорът по икономика Ралф Анспак, създател на играта „Анти-Монополи“. По време на съдебен спор с Parker Brothers през 70-те години той случайно разбира, че истинската създателка е Лизи Мейджи. „Чаках 40 години някой да ме попита“, казал той на Пилон. Това я мотивирало да напише книга и да прекара 5 години в търсене на истината из архивите в САЩ.
Напред с времето си
Лизи Мейджи е израснала в семейство с активна политическа позиция в Илинойс. Баща ѝ, Джеймс К. Мейджи, бил издател и поддържник на отмяна на робството. Още преди жените да получат правото да гласуват, Лизи се включва в политическите движения, като член на „Клуба за единен данък на жените“ и работела като стенографка във Вашингтон.
Игра с послание
В едно от стихотворенията си тя описва Вашингтон като „тъмно и мрачно място“, пълно със „самолюбие“. Същият критичен поглед присъства и в нейната игра, за която пише през 1902 г.: „Това е практическа демонстрация на сегашната система на заграбване на земя, с всичките ѝ обичайни последствия.“
Борбата на Мейджи
Когато разбира от медиите, че играта ѝ е открадната, Мейджи е разгневена. Показва пред медиите оригиналната дъска и патента си. Parker Brothers се договарят с нея да пуснат в продажба две нейни игри, но няма доказателства, че това е станало.
Компанията и до днес отказва да признае, че тя е истинската създателка на „Монополи“.
Какво би казала днес?
Според последни данни на Oxfam, най-богатият 1% от населението притежава повече от общото богатство на останалите 95%. Пилон казва: „Мисля, че Лизи би била много критична към днешното време, особено спрямо неравенството в доходите.“
Елизабет Мейджи умира през 1948 г. в Стонтън, Вирджиния, на 81 години. Тя живее достатъчно дълго, за да види успеха на играта си – но не и да получи признание за нея.
Четете още:: Предприемачите, които дадоха имената си на 16 световноизвестни марки
