Европа иска да изпрати мироопазващи сили в Украйна, ако бъде постигнат мир с Русия, но все още не може да реши в какъв формат и правилата за участие в бъдещата мисия. Каквото и да решат европейците обаче, те ще се нуждаят от гаранции от Щатите, че ще им се притекат на помощ и ще ги подкрепят с логистика и разузнаване.
Министрите на отбраната от над 30 страни, обединени в т. нар. „Коалиция на желаещите“, обсъдиха в Брюксел в четвъртък (10 април), изпращането на мироопазваща мисия в Украйна след прекратяване на огъня. Франция и Великобритания са водещите държави в дебата за разполагане на контингент от европейски военни, които да допринесат за сигурността на Украйна срещу бъдещи руски атаки, ако бъде постигнато споразумение за край на бойните действия.
Ръководителката на европейската дипломация Кая Калас заяви след срещата, че министрите не са взели решение какво ще представлява мисията, но са обсъдени различни възможности – да бъде за наблюдение, мироопазваща или отбранителна. Все още не е ясно и какви войски ще бъдат необходими, нито как ще участват желаещите да се включат държави. Най-сериозен обаче е въпросът
как ще действат европейските войски, ако се стигне до ескалация на напрежението?
Британският военен министър Джон Хийли подчерта, че коалицията има за цел да „постави Украйна във възможно най-силната позиция, да защити нейния суверенитет и да възпре всяка по-нататъшна руска агресия“.
В по-общ план е ясно, че европейските лидери се опитват да си извоюват роля във водените от Съединените щати преговори за край на войната. На първите разговори между руска и американска делегации в Саудитска Арабия не бяха поканени нито представители на ЕС, нито украинци. Тръмп е категоричен, че след постигане на сделка, нито един американски войник няма да бъде разположен в Украйна и посочи, че това трябва да е грижа на европейците. По-късно Лондон и Париж се опитаха да го убедят да предложи военновъздушни сили, наблюдение на границите и разузнаване вместо войски, но засега той отказва.
В „Коалицията на желаещите“
влизат 33 държави, предимно членки на ЕС, както и на Общността на нациите
(някогашната Британска общност). В нея са също Норвегия, Япония, Канада и Турция, но липсват Унгария и Словакия.
Българска делегация присъстваше на срещата в Брюксел в четвъртък, но през февруари парламентът прие декларация, че няма да пращаме военни сили в Украйна. Въпреки това, досега България е участвала в две срещи на коалицията, където бе представена от премиера Росен Желязков – на 15 март (по видеовръзка) и на 27 март в Париж.
Бел. ред.: Както се казва на простосмъртен език, BG-простотиите (без никакви извинения) започнаха още с първия руски залп срещу независима Украйна. Както се вижда и с невъоръжено око, тук манипулациите (т.е. откровените лъжи) са четири. Първо – НАТО обяви „Коалиция на желаещите“ ЗА ВОЙНА В УКРАИНА. Второ – ние сме били ВЪТРЕ. Трето – МОБИЛИЗАЦИЯТА ТРЪГВА ОТ 11 ЮЛИ. И четвърто – като човек последва „виолетовия“ линк, достига… до сайта отдясно. А като си създаде профил, само Бог знае какво ще го споходи…
На последната среща премиерът предложи да бъде създаден многонационален морски координационен център за осигуряване безопасността на корабоплаването в западната част на Черно море и ние да сме домакин на този център.
Повечето от европейските лидери са скептични, че е възможно да гарантира, че
Русия няма да нападне отново Украйна без американска подкрепа.
Страни като Нидерландия, Швеция и Финландия трудно си представят успех на мисията без американско участие, без значение под каква форма ще е то. Една от основните причини е, че европейските оръжейни системи не могат да се сравняват по ефективност с американските, нито пък възможностите за събиране на разузнавателна информация и сателитно наблюдение.
Решението за бъдещата мисия трябва да дойде скоро и то ще покаже дали Европа може да се справя сама с предизвикателствата, след като от Втората световна война разчиташе на Вашингтон за сигурността си.
