Със 119 гласа „За“ (57 от ГЕРБ-СДС, 22 от ДПС-Ново начало, 14 от „БСП-Обединена левица“, един от ДПС-ДПС, 15 от ИТН и 10 от МЕЧ), 26 гласа „Против“ (един от ПП-ДБ, 25 от „Възраждане“) и 27 гласа „Въздържал се“ (19 от ПП-ДБ, един от „Възраждане“ и 7 от „Величие“) депутатите приеха на първо четене законопроекта за лицата, обслужващи кредити, и купувачите на кредити.
При представянето на законопроекта с вносител Министерския съвет, стана ясно, че България закъснява с транспонирането на евродиректива, регламентираща дейността на купувачите на кредити и действията на лицата, обслужващи кредити, заради които рискува да й бъдат наложени два вида финансови санкции – еднократно платима сума (възможен размер – 2160 евро на ден, но не по-малко от общо 603 000 евро), и периодична санкция (възможен размер – 8398 евро на ден).
Основните моменти в законопроекта са:
По отношение на купувачите на кредити, предоставени от кредитни институции от Европейския съюз се осигурява съответствие на съществуващия нормативен режим за купувачите на кредити с изискванията на Директива (ЕС) 2021/2167.
Въведена е възможност за физически и юридически лица, действащи в рамките на своята търговска дейност, да придобиват вземания по кредити, попадащи в обхвата на директивата. С цел избягване на дублиращи се изисквания, тази дейност е изключена от регистрационния режим по чл. 3а от Закона за кредитните институции.
По отношение на кредитополучателите с цел укрепване на техните права е предвидено изискване за тяхното справедливо третиране; за уведомяването им за извършеното прехвърляне на необслужван кредит; забрана за претендиране на вземане, различно от определеното в договора между кредитополучателя и първоначалния кредитор и др.
Българската народна банка е определена за компетентен орган относно дейността на лицата по този закон, с изключение на дейностите, свързани със защита на потребителите, за които компетентен орган е Комисията за защита на потребителите.
В съответствие с директивата са предвидени и изменения в Закона за потребителския кредит и Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители, свързани с компетенциите на Комисията за защита на потребителите в рамките на процедурата по лицензиране на лицата, обслужващи кредити, и с контрола за спазване на правилата за справедливо и етично третиране на кредитополучателите.
Предложени са и промени в Закона за частните съдебни изпълнители във връзка с възможността, предоставена от директивата, частните съдебни изпълнители да извършват дейност по обслужване на вземания по необслужвани кредити, предоставени от кредитни институции.
Във връзка с новия лицензионен режим и предвидените изисквания към дейността по придобиване на необслужвани вземания, лицата, обслужващи кредити, и купувачите на кредити са включени в кръга на задължените лица по Закона за мерките срещу изпирането на пари.
При представянето на доклада от страна на парламентарната комисия по бюджет и финанси, стана ясно, че от Асоциацията за управление на вземания са изказали своите притеснения относно въвеждането на допълнителни и прекомерни изисквания, непосилни за голяма част от фирмите в сектора, като например – лицата, обслужващи кредити, да бъдат задължително акционерни дружества; въвеждане на лицензионен режим за лицата, обслужващи кредити; назначаване на особен представител, регистриран одитор или външен експерт; забрана за изплащане на дивиденти или ограничаване на оперативните разходи; предвидените прекомерни глоби в законопроекта.
От страна на Висшия адвокатски съвет е била застъпена позицията, че от проектозакона следват да отпаднат предложените изменения и допълнения в Закона за частните съдебни изпълнители, тъй като противоречат на основни конституционни принципи, които са определящи за нормалното функциониране на държавата и независимостта на органите, натоварени от държавата с публични функции.
В същото време от Камарата на частните съдебни изпълнители били категорични, че тези постановки трябва да останат и че ако въпросният §17 от Преходните и заключителните разпоредби от Законопроекта за лицата, обслужващи кредити, и за колекторските фирми, отпадне, това би било неправилно, тенденциозно, напълно необосновано и влизащо в противоречие с целите на Директива (ЕС) 2021/2167.
От Комисията за защита на потребителите са изразили становище, че при наличие на възможност е желателно да бъде увеличена щатната численост на администрацията, за да се гарантира ефективното изпълнение на новите й задължения по законопроекта.
По време на обсъжданията на законопроекта днес (9 май) Мартин Димитров от ПП-ДБ постави въпроса защото законопроектът не обхваща и бързите кредити, от чиято сфера според него има най-много оплаквания.
Борис Аладжов от „Възраждане“ коментира, че с новите разпоредби се дава възможност на всяко физическо или юридическо лице с търговска регистрация да си купи пакет от необслужвани кредити и да ги даде на лицензирана фирма – събирач или на съдия изпълнител. Според него това трудно да се претвори на българска почва и при настоящата българска съдебна система и има нужда от прецизиране.
Той цитира постановка в законопроекта, която според него е проблемна, а именно че само при установяване на административно нарушение от Комисията за защита на потребителите (КЗП), тя може да изпрати мотивирано искане до БНБ за отнемане на лиценза на лице, обслужващо кредити. Според „Възраждане“ това трябва да става само при влязло в сила наказателно постановление.
Друг проблемен текст според Аладжов е постановката, че БНБ, както по своя инициатива, така и по предложение на КЗП, има право да предприема принудителни административни мерки срещу лицата, обслужващи кредити. При условията на неотложност, заинтересованата страна няма да има право да възрази. По този повод Аладжов припомни, че в българското административно право възможността за възразяване е ключова и няма причина тя да бъде отнета.
„Можем да приемем, че такива мерки са подходящи, когато говорим за банки, за частни пенсионни фондове и за застрахователни дружества, но не виждам никаква причина това да се случва с фирми, събиращи кредити – те го правят за тяхна сметка и те не представляват никакъв риск за функционирането на финансовата система на страната“, обясни доводите си Аладжов.
На следващо място той видя риск от корупционни практики в условието лицата, обслужващи кредити, които кандидатстват за лиценз, да декларират, че в миналото са действали винаги прозрачно, открито и в готовност за сътрудничество с регулаторните органи.
„Това не знам как се доказва и оставя възможност за субективна преценка и оставя врата за корупция“, аргументира се депутатът от „Възраждане“.
Той се учуди, че в евродирективата, която трябва да транспонираме, няма изискване лицата, обслужващи кредити, да са задължително акционерни дружества, каквото условие е заложено в обсъждания законопроект. Аладжов предупреди и че някои от текстовете в проектозакона са в противоречие със Закона за задълженията и договорите, а други дублират постановки в Закона за централния кредитен регистър и така само ще създадат допълнителна административна тежест за банките. Ето защо той бе категоричен, че ако проектозаконът мине на първо четене, от „Възраждане“ ще направят необходимите промени между първо и второ четене.
