Ако Брюксел наистина иска да защити целостта на своите технологични правила, трябва да премести регулациите далеч от Ирландия. Колкото и заплашителна да изглежда търговската риторика на Вашингтон и колкото и често да променя позицията си по митата, САЩ следват една последователна линия, когато става дума за американските технологични гиганти – целта е да се гарантира тяхното глобално господство. И в ЕС те имат „приятел“, който им помага в това.
За Белия дом наскоро наложените глоби от Европейския съюз на Meta и Apple са „нова форма на икономически рекет“, предназначени да изострят трансатлантическите търговски напрежения и да наложат още повече „немитнически бариери“ на американски компании.
Въпреки намеренията на ЕС да защити своята коронна законодателна мярка – Закона за цифровите пазари (DMA), тъжната политическа реалност е, че съюзът не е единен по отношение на технологичната регулация.
Европейската комисия може искрено да вярва, че цифровите ѝ правила са пример за добродетелност, както заяви председателката Урсула фон дер Лайен: „Не ни интересува откъде е дадена компания и кой я управлява.“ Но държавите членки дори не могат да се обединят около идеята да заплашат американските тех гиганти с допълнителни данъци в евентуална търговска война.
И този път проблемът не е Германия или дори вечно саботиращият Виктор Орбан, а Ирландия.
Повече от две десетилетия Ирландия съдейства на американските технологични компании в тандем,
целенасочено изграден, за да отслаби технологичните правила на Европейския съюз.
Макар да е малка държава, зависимостта на Ирландия от американските технологични и фармацевтични компании е поразителна. В страната се намират европейските щабове на гиганти като Meta, Microsoft и много други. Дъблин има собствени „Силициеви докове“ (Silicon Docks) и директни полети до над 20 американски дестинации. Толкова е голям трафикът, че Ирландия остава единственото място в Европа с предварителен контрол на имиграцията и митниците на САЩ на летищата си.
Забравете за Гренландия,
Ирландия е северноатлантическият остров, който САЩ вече контролират.
И що се отнася до технологиите, Дъблин е Троянският кон на Доналд Тръмп.
Около 15% от работната сила на Ирландия, или около 400 000 души, работят пряко или косвено за американски компании. Почти 30% от всички данъчни приходи на Ирландия през 2023 г. идват от корпоративни данъци – в сравнение със само 6% в Германия и Франция, като по-голямата част от тези парични постъпления идват от американски технологични и фармацевтични компании.
Както отбелязва Независимият ирландски фискален съвет, без тези рекордни данъчни приходи Ирландия би била на дефицит всяка година от последния си фалит през 2010 година. (А тези данни дори не включват допълнителните 13 млрд. евро, които Европейският съд принуди Ирландия да приеме от Apple през 2024 г.)
Не е чудно, че
ирландският премиер наскоро призова ЕС за „внимателен и премерен“ отговор на Вашингтон
и действията му да бъдат „пропорционални“.
Последвалият обет на Ирландия да се „съпротивлява“ на цифровите данъци в ЕС всъщност е продиктуван от паника, породена от финансовата ѝ зависимост от САЩ и от дългогодишната ѝ практика да поставя американските интереси над европейските.
Ирландия вече е затънала в продължаващ над 20 години скандал. Тя умишлено си е сътрудничила с американски технологични компании, за да „изгради авторитета“ на своята Комисия за защита на данните (DPC), с неуспешната цел да отклони притесненията на други членки относно нейната безпристрастност при прилагането на европейските закони.
Стигна се дотам, че Ирландия е толкова лоша в прилагането на регулациите на ЕС за защита на данните, че решенията на DPC редовно биват отменяни от други национални регулатори или от Паневропейския борд по защита на данните.
Ясно е, че Ирландия никога няма да стане надежден регулатор на американските технологични компании в Европа – политическата ѝ близост до Силиконовата долина и икономическата ѝ зависимост правят това невъзможно. В действителност, зависимостта на Ирландия от САЩ я прави идеална за Белия дом, решен да използва технологиите и социалните мрежи като оръжие в глобални търговски и културни конфликти.
ЕС има нужда от централизирана агенция, която да прилага всички европейски технологични закони, включително DMA и Общия регламент за защита на данните (GDPR). Нужна е институция на европейско ниво, която да отстрани националните пристрастия от решения, засягащи целия съюз.
Но не се заблуждавайте – огромната част от съществуващите американски инвестиции в Ирландия няма да си тръгнат скоро. Като фактически 51-ви щат, Ирландия е интегрирана в американските вериги на доставки по начин, който надхвърля отделни президенти и идеологии.
За щастие, Европа вече има модел, който може да следва. След финансовата криза през 2008 г., над 100 от най-големите банки в ЕС преминаха под надзор на Европейската централна банка. Резултатът? Въпреки Брекзит, пандемията, войната в Украйна и Тръмп 2.0, финансовият сектор в Европа сега е стабилен, печеливш и възприеман като сигурно убежище от глобалните инвеститори.
Сега е време този модел да бъде приложен и към технологиите. Време е Ирландия да избере страна. И време е Брюксел да я принуди.
