Със 121 гласа „За“ (63 от ГЕРБ-СДС, 27 от „ДПС-Ново начало“, 16 от „БСП-Обединена левица“, 15 от „Има такъв народ“) Росен Карадимов бе избран за председател на Комисията за защита на конкуренцията.
„Против“ кандидата, издигнат от БСП-Обединена левица, гласуваха 94 народни представители (33 от ПП-ДБ, 32 от „Възраждане“, 14 от ДПС-ДПС, 6 от МЕЧ и 9 от „Величие“). „Въздържал се“ гласува само един депутат от „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“.
За заместник на Росен Карадимов в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) бе избран бившият депутат от ГЕРБ-СДС Радомир Чолаков,
За членове на КЗК бяха избрани Валерия Герова, Емилия Колева и Мирослава Христова, предложени от ГЕРБ-СДС, Димитър Данаилов, кандидатура на „Има такъв народ“ и Жельо Бойчев, номиниран от „БСП-Обединена левица“.
Кандидатурата на Иван Стойнев, издигната от „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“, за председател и член на Комисията за защита на конкуренцията бе отхвърлена. При вота за първата позиция, за която бе предложен, „За“ гласуваха само 34 депутати от ПП-ДБ. „Против“ бяха 163 народни представители (60 от ГЕРБ-СДС, 32 от „Възраждане“, 27 от ДПС-НН, 3 от „БСП-Обединена левица“, 11 от ДПС-ДПС, 15 от ИТН, 6 от МЕЧ и 9 от „Величие“). „Въздържал се“ гласуваха 19 народни представители – двама от ГЕРБ-СДС, 14 от БСП-Обединена левица и 3 от ДПС-ДПС.
И вторият кандидат на ПП-ДБ – за член на КЗК – Юлиан Войнов също не срещна необходимата подкрепа. „За“ него гласуваха само 32 депутати от ПП-ДБ. „Против“ бяха 163 народни представители (един от ПП-ДБ, 63 от ГЕРБ-СДС, 32 от „Възраждане“, 27 от „ДПС-Ново начало“, 10 от ДПС-ДПС, 15 от ИТН, 6 от МЕЧ и 9 от „Величие“).
Подобна бе съдбата и на номинацията на ДПС-ПП за член на КЗК- Четин Казак. Неговата кандидатура бе подкрепена само от 14 депутати от ДПС-ДПС. „Против“ бяха 174 народни представители (60 от ГЕРБ-СДС, 25 от ПП-ДБ, 32 от „Възраждане“, 27 от „ДПС-Ново начало“, 15 от ИТН, 6 от МЕЧ и 9 от „Величие“). „Въздържал се“ гласуваха 25 народни представители (3 от ГЕРБ-СДС, 6 от ПП-ДБ, 16 от „БСП-Обединена левица“).
Петър Петров от „Възраждане“ обяви, че гласуването на неговата парламентарна група трябва да се приема като знак. Те гласуваха „Против“ всички предложени кандидатури. Петров поясни, че тяхната цел е да покажат на българската общественост, че пореден уж „независим“ регулатор се избира с гласовете на ГЕРБ, на „Ново начало“ на Пеевски, на БСП и ИТН.
„Тези четири партии си гласуваха бюджета, тези четири партии сега избраха и съставите, и ръководствата на всички тъй наречени независими регулаторни органи. Това, което в момента имаме като управляваща коалиция, работи против интересите на народа и си слага хора навсякъде, за да овладее всички регулаторни органи„, обясни депутатът от „Възраждане“.
По време на обсъжданията на кандидатурите Мартин Димитров от ПП-ДБ обърна внимание, че КЗК е най-важният регулатор в България и заради това призова депутатите за сериозно отношение към темата, защото се избират хора с мандат от 7 години и те ще имат изключително важна роля за развитието на България. Димитров започна с критика към досегашния състав на КЗК, като припомни как неин представител обявил, че им трябват до 9 години, за да открият картел в областта на храните, в същото време се оказало, че през 2020 г. и през 2021 г. от КЗК били направили само една проверка на място. По този повод Димитров даде пример, че в Румъния успели да се справят с техния картел на горивата с множество проверки на място.
След това Мартин Димитров разказа как по време на всички изслушвания в парламента досегашните представители на КЗК са твърдели, че нямат правомощия да следят цените. Но депутатът от ПП-ДБ бе категоричен, че именно когато се видят аномалиите в цените, може да се видят и аномалиите в конкуренцията. Той обърна внимание, че именно кандидатите на ПП-ДБ на КЗК – Иван Стойнев и Юлиан Войнов предлагат да има постоянен мониторинг на цените в България в сравнение със средноевропейските и въз основа на него да се правят проверки и когато има изкривяване на конкуренцията, да следват санкции.
След това припомни как управляващото мнозинство не избра Росина Иванова Чолеева-Киркова – номинация на Института на Вътрешните одитори в България за член на Сметната палата, което по думите му показва, че управляващото мнозинство толкова много държи на политическото начало, че отхвърля професионалните кандидатури.
„Но Комисията за защита на конкуренцията е крайъгълен камък, който, ако не работи, никой друг не може да свърши неговата работа. Никой друг не може да защити конкуренцията в България. Никой друг не може да се противопостави на картелите по отношение на цените и на злоупотребата с господстващо положение„, подчерта Мартин Димитров.
След това той коментира предлагания контрол върху надценките от страна на Росен Карадимов, като обърна внимание, че тази концепция за първи път е била предлагана от „ДПС-Ново начало“. Мартин Димитров предупреди, че въвеждането на тази мярка би била голяма грешка. Тя вече била допусната от Унгария и там инфлацията била най-висока в сравнение с всички държави членки на Европейския съюз.
Кирил Петков от ПП-ДБ коментира, че 91% от дейността на КЗК не е свързана с контрола върху монополите, а с обществените поръчки, които са близо 30 млрд. лева на година. След това той обясни как работи схемата за контрола върху обществените поръчки.
„Първо – трябва сив кардинал. Преди 2021 г. той се казваше Иван Мирински, сега пак се казва Иван Мирински. По време на нашите правителства беше на почивка в Дубай. Иван Мирински е човекът, който се среща със строителните фирми, договарят се кой да спечели търга, месеци преди обществената поръчка да бъде обявена„, обясни Петков. По думите му критериите за качество, с които се оценява офертата на една кандидатстваща фирма по обществена поръчка, са абсолютно субективни.
И според Петков именно това е причината България в момента да е на 93 място от общо 137 по най-лоши пътища в света, а в Европейския съюз да е „лидер“ по брой населени места с режим на водата. След това депутатът обясни къде е ролята на КЗК в схемата с обществените поръчки – тя отхвърля жалбите на дисквалифицираните фирми, недоволни от субективните критерии.
„За да работи тази система на манипулиране на 30 млрд. лева, в КЗК трябва да има човек, който освен знанията, трябва да бъде послушен – послушен на Пеевски, на Борисов, на Мирински, на Таки„, подчерта Кирил Петков.
След това депутатът от „БСП-Ново начало“ Атанас Атанасов упрекна Кирил Петков, че не е внимавал, когато Росен Карадимов е представял концепцията си, тъй като в нея той бил заложил изваждане на обществените поръчки от обхвата на Комисията за защита на конкуренцията.
Кои са приоритетите на Росен Карадимов като председател на Комисията за защита на конкуренцията
1. Засилване на прозрачността и обществения контрол върху работата на КЗК чрез създаването на обществен съвет, който да включва национално представените работодателски организации, синдикати и организации на потребителите и взаимодействие с Комисия за защита на потребителите.
2. Контролни и регулаторни функции на КЗК при въвеждане на еврото. Превантивни мерки до края на 2025 г. по отношение на забранени споразумения и съгласувани практики между предприятия, които да предотвратят спекулативното увеличение на цените при фиксиран курс на еврото към лева и нормален темп на инфлацията.
3. Мерки след въвеждане на еврото – система за постоянен мониторинг и ценови индикатори на стоки или услуги, които са в потребителската кошница.
4. Секторните анализи да се превърнат в постоянен и основен приоритет на КЗК, за да може комисията да определи съответните пазари, да изследва техните характеристики и структура, участници на пазара и степента на пазарна концентрация.
5. Извеждане на контрола по законосъобразност на обществените поръчки от компетентността на КЗК, а административен капацитет на комисията да се насочи към противодействие на картелите при обществените поръчки.
6. Преодоляване на субективния подход по отношение на отделни преписки.
7. Застъпничеството за конкуренция, като един от ключовите инструменти на КЗК, чрез който комисията може да дава становища по действащи нормативни актови, както и задължително становище по вече предложени нови нормативни актови.
8. Пълен преглед на законодателството и нормативната база, свързани с конкурентното право и защита на потребителите.
Приоритетите на Радомир Чолаков като заместник-председател на Комисията за защита на конкуренцията
1. Доразвиване на нормативна уредба в областта на защита на конкуренцията по отношение на земеделските производители, производителите и доставчиците на електроенергия, печатните издания и доставчиците на вода.
2. Международно сътрудничество с други национални органи за защита на конкуренцията, в частност национални и международни форуми, стажове и обмен на експерти.
Приоритетите на Мирослава Христова като член на КЗК
1. Уеднаквяване и установяване на непротиворечива практика в тълкуването на разпоредбите на закона от комисията и съда в областта на обществените поръчки;
2. Ускоряване на процеса по разглеждането на жалбите, с цел да се минимизира забавянето на процедурите по обществените поръчки.
3. При случаи по Закона за защита на конкуренцията КЗК да може да образува производства по собствена инициатива (по силата на Закона за обществените поръчки тя не може да се самосезира).
4. Извършване на секторни анализи;
5. Ускорено и своевременно установяване и санкциониране на нарушенията на конкурентното право особено на най-тежките от тях – злоупотребата с господстващо и монополно положение, забранени споразумения и съгласувани практики;
6. Създаване на канали, чрез които регулярно в КЗК да постъпва информация от други държавни органи.
Приоритетите на Валерия Герова като член на КЗК
1. Активно противодействие срещу забранените споразумения и злоупотребите с монополно и господстващо положение;
2. Приоритетно разглеждане на най-тежките нарушения;
3. Проверки на място;
4. Програмата по чл. 101 от Закона за защита на конкуренцията за освобождаване от санкции;
5. По-добро взаимодействие с националните органи по конкуренция на държавите – членки на Европейския съюз;
6. Подобряване на контрола върху концентрациите;
7. Застъпничеството за конкуренция;
8. Секторни анализи;
9. Влияние на въвеждането на еврото върху конкурентната среда;
10. Контрол върху нелоялните търговски практики по веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти.
Приоритетите на Емилия Колева като член на КЗК
1. Разширяване административния капацитет на комисията;
2. Придобиване на софтуер за иконометричен анализ;
3. Електронно връчване на актове и документи, и уведомяване на страните;
4. Разширяване на дейността на КЗК по отношение на задълбочените изследвания на конкурентните условия на различните пазари, с предвидените в Закона за защита на конкуренцията секторни анализи;
5. Създаване на отдел към дирекция „Антитръст и концентрации“, на който да бъдат възложени функции по извършване на мониторинг и анализ;
6. Проактивен контрол на пазарната среда и тясно взаимодействие с други държавни органи;
7. Подобряване на контрола по изпълнение на приетите и одобрени, респективно наложени с решение на КЗК структурни и поведенчески мерки.
Приоритетите на Жельо Бойчев като член на КЗК
1. Противодействие на тежките нарушения, като злоупотреба с монополно и господстващо положение, забранени споразумения и нелоялни търговски практики, особено в сектора с търговията с храни.
2. Секторни анализи, с цялостен преглед на пазара от гледна точка на търсенето, предлагането, бариерите за навлизане, концентрация на пазара и нормативната уредба;
3. Постоянно наблюдение на чувствителните пазари и анализ на информацията, с цел предотвратяване на нелоялни практики.
5. Укрепване на експертния и административен капацитет на комисията, включително чрез създаване на специализирано звено за икономически анализи.
Приоритетите на Димитър Данаилов като член на КЗК
1. Прекратяване на практиката на КЗК да образува отделни преписки по различните жалби на различните участници в обществената поръчка срещу едно и също решение на възложителя й;
2. Обсъждане на възможността за процедурни промени, които да ускорят производството по жалби на дисквалифицирани участници в обществени поръчки;
3. Изследване на източниците на финансиране като форма на възможен контрол по отношение на така наречените скрити концентрации;
4. Въвеждане на системи за свързване на КЗК с базите данни на НАП и с други системи, които да могат да анализират голяма база данни в сравнително кракът срок, с цел секторните анализи да се извършват в рамките на един ден.
