В най-новия брой на списание Banker Special (бр. 80) министърът на енергетиката Жечо Станков споделя пред главния редактор на изданието Силвия Джагарова и Калоян Атанасов за огромния успех на кабинета – че са се преборили домакинствата да останат на регулиран пазар на тока. Публикуваме разговора с министър Жечо Станков без съкращения.
Господин Станков, кои са стратегическите приоритети, които сте си поставили като министър на енергетиката за този мандат на кабинета?
– Кабинетът бе създаден с една основна цел – връщането на държавата към нормалността. И в тази връзка е ускоряването на всички стратегически проекти. Сред проектите, които стоят начело в енергийните приоритети на това правителство, е изграждането на 7-ми и 8-ми блок на АЕЦ „Козлодуй“. Интересен факт, е че в България публичната подкрепа за ядрените технологии и за изграждането на нови реактори е по-голяма дори от тази във Франция. От тази гледна точка изграждането на 7-ми и 8-ми блок е не само най-големият ни проект за това десетилетие, но и за следващото.
По време на най-натоварената работа на строителната площадка ще бъдат заети около 10 000 души. Вече започнахме да организираме и специализирани екипи от българи, които са работили в чужбина по различни енергийни и ядрени проекти, като целта ни е да ги върнем тук. Това е богатство, което ние акумулираме.
В АЕЦ „Козлодуй“ вече има нови мощности, в изграждането им участват инженери, работили за концерна Bayer, за построяването на фабриките за безпрахово производство на лекарства, имаме експерти, участвали в ОАЕ в строителството на ядрени централи, други са работили по проекти в САЩ. Хора, които се прибраха от всички части на света, едно общество от млади специалисти, които идват в България, за да помогнат на българската енергетика да се развива в правилната посока.
Друг изключително важен стратегически проект за нас е Вертикалният газов коридор, свързан с изграждане и повишаване на капацитета на газопреносната ни мрежа. За него Държавна компания инвестира над половин милиард лева, за да увеличи капацитета на пренос на българската държава от гръцката до румънската граница.
На гръцката граница ще повишим капацитета с 50% от 2.3 до 3.6 млрд. куб. метра, а на изходната точка на румънската граница – от 5 млрд. на 10 млрд. куб. метра. Тоест, българската държава ще пренася още повече газ и по сметките на държавното дружество ще влизат повече средства. По-големите печалби на държавното дружество означават, че дивидентът към държавния бюджет ще бъде по-голям и тези средства чрез бюджетите на държавата и общините ще стигнат до бизнеса и до българските граждани.
Държавата направи крачки в посока насърчаване на проучванията за нефт и газ в Черно море. Какво предстои?
– За търсенето на нефт и газ в нашата акватория на Черно море също водим усилени преговори с OMV Petrolium и Newmed, които притежават 50/50 правата за търсене в блока, намиращ се на 200 км от Варна. Желанието на държавата е да се включи с до 20% дял в тези дейности. Това означава, че при успешни проучвания и намиране на газ в блока не само държавата ще получава над 30% комисиона, а и като съакционер ще получава средства.
Но голямото предимство би било, че най-евтин е собственият газ, защото се избягват транзитните и транспортните такси. Това например е дало огромен стимул, ръст на икономиката и инвестиции в Норвегия преди 50 години, след като са открили газ там в последния си сондаж. И на турска, и на румънска територия в Черно море са открити залежи от природен газ. Така че и ние трябва да действаме активно, и да върнем в страната българските експерти, работещи в добива на природен газ по целия свят.
Либерализацията на пазара на електроенергия за битовите потребители беше отложена за неопределено време. Как успяхте да убедите ЕК за тази отстъпка и какво означава това за българските потребители?
– Нашият екип завари ситуация, в която от 1 юли 2025 г. всички битови потребители трябваше сами да си избират доставчика на ток, този доставчик да купува ток от свободния пазар, който е 7 пъти по-скъп от този на регулирания. Това означава търсене на доставчик, редене по опашки, попълване на документи…
Поставих си за цел да предоговоря тази рамка с ЕК, за да може Комисията за енергийно и водно регулиране да продължи да определя цената на тока на база формули, инфлация, инвестиции в мрежата, а не да оставим някой дълбоко да бръкне в джоба на българските домакинства през пазарните цени на електроенергията на борсата. Излизането на битовите потребители на свободния пазар би означавало с около 60% по-високи сметки напролет и наесен, и с над 100% – през зимата, което би било пагубно за домакинствата.
След почти 4-месечни преговори с еврокомисията успяхме да я убедим битовите потребители да останат на регулиран пазар за неопределено време, а държавата да продължи да определя каква да бъде цената на електроенергията. Цената ще се определя от калкулациите на експертите от КЕВР. Битовите потребители ще могат да излязат на свободния пазар, когато имаме достатъчно санирани сгради с 30% по-ниски сметки за ток, и когато имаме достатъчно сгради с инсталирани слънчеви панели на покривите, в които хората сами да произвеждат електроенергията за своите нужди. Министерството на енергетиката финансира хиляди проекти за поставяне на слънчеви панели на частни сгради.
Проучванията ни показаха, че в тези сгради сметката за ток е 4-5 пъти по-ниска, а част от енергията може да се съхранява. Домакинствата участват в проекта с 20% собствени средства, които се възвръщат за по-малко от година. Основното предимство тук е, че ставаш енергийно независим от бури, обилни снеговалежи и всякакви спирания на тока, тъй като имаш съхранена енергия за 12-13 часа до сутринта, когато отново започваш да си произвеждаш ток.
А каква е актуалната ситуация с цената на тока за бизнеса?
– Бизнесът ни е изключително важен, за последните 10 месеца, около 1.1 млрд. лв. стигнаха до предприятията под формата на енергийни помощи. Държавата покрива изцяло разликата между борсовата цена и 180 лв. за мегаватчас, тъй като по-скъпата електроенергия за бизнеса веднага се отразява в цените на стоките и услугите и удря по джоба на гражданите. Пренасочихме средства от печалбите на държавните дружества в тази посока, за да бъде бизнесът устойчив и конкурентен, да остане на българска територия, да не вдига цените и да си запази пазарите.
Какви са конкретните стъпки за привличане на стратегически инвестиции в българската енергетика, особено след срещите ви с представители на компании като General Electric Vernova и Synthos Green Energy?
– Като трансфер на технологии българската държава ще закупи реактор АР 1000 на Westinghouse за 7 и 8 блок на АЕЦ „Козлодуй“. Но ние искаме да се изкачим на още по-високо ниво. България има най-голямата помпено-акумулираща ВЕЦ в региона. Това са 2 скачени язовира с голяма денивелация, свързани с тръбопроводи, по средата на които има една голяма пещера с огромни турбини, които произвеждат ток и го вкарват в мрежата. Нашите планове са да изградим четири такива централи. Държавата има средства за една. За другите три планираме да поканим чуждестранни компании, които да ги построят, да оперират централите и, когато инвестицията им се изплати със съответната печалба, всичко това да остане като актив на държавата. Това ще даде добавена стойност, много нови работни места и ценен опит.
Как приемането на еврото ще повлияе на финансирането на големи енергийни проекти, като новите блокове в АЕЦ „Козлодуй“?
– Еврозоната вече влияе изключително позитивно на българската енергетика. Седмица след положителния конвергентен доклад на ЕК и ЕЦБ, Българският енергиен холдинг излезе на пазарите, за да търси 600 млн. евро за рефинансиране на стара облигация. Фондовете бяха готови да ни дадат 6 пъти по-голяма сума, с един пункт по-ниска от очакваната лихва, което за срока на облигацията означава близо 100 млн. по-малко разходи. Еврозоната означава повече инвеститори, стабилност и по-малки разходи за привлечения капитал.
Има ли предпоставки за изграждане на гигафабрики за изкуствен интелект у нас? Какво може да предложи държавата в тази посока и и какъв би бил икономическият ефект за нас?
– Държавата може да предложи локация, а най-добрата такава е до ядрената централа. Защото дейта центровете и центровете за изкуствен интелект търсят физическа сигурност, дългосрочно ниска цена на енергията, постоянно захранване и добро охлаждане на техниката. Българската държава е готова да приеме такива инвестиции, имаме достатъчно енергия, която в случая ще ни носи добавена стойност.
Как България ще балансира между ядрената енергия, ВЕИ и изкопаемите горива, за да постигне устойчив енергиен микс и икономика с висока добавена стойност?
– България има уникален енергиен микс. Ние имаме ядрената централа, имаме ВЕЦ-овете, имаме въглищните централи, които лесно маневрират, в зависимост от нуждите от енергия. И естествено – имаме вятър и слънце, които ни помагат да се декарбонизираме. И когато направиш този микс добре, всичко работи отлично.
В Министерството на енергетиката организираме една нова дирекция, която да се занимава с проектите и програмите, като за целта колегите от другите ведомства ни отпуснаха по една щатна бройка от техните. Ние сме резултатно ориентирани, сега е моментът да инвестираме в българската енергетика, за да може тя да расте и да запазим водещата си роля като износител на енергия.
За тези няколко месеца вече имаме най-голямата батерия за съхранение на енергия в Европа, имаме подписани 1500 нови договора с битови потребители, които бяха забавени с две години. Ще сменим уличното осветление на 150 общини, там наваксахме с изостаналите плащания. С новото модерно улично осветление общините ще намалят сметките си за ток и ще могат да пренасочват средства за социални дейности. Разговаряме по инвестиционните ни програми с големите банки, с Westinghouse и други инвеститори. Не спираме да работим по всички направления.
Кой е министър Жечо Станков
Министърът на енергетиката Жечо Станков е завършил икономика в Университета Регенсбург в Германия. Той е доказан експерт в областта на енергетиката. Има сериозен опит в разработването и защитаването на проекти за енергийната ефективност, възобновяемата енергия и модерната инфраструктура.
Той допринася за развитието на стратегически енергийни инициативи на национално ниво. Политическата кариера на г-н Станков започва през 2011 г. и е смятан за един от най-активните и компетентни специалисти в областта на енергийните политики. От 2015 до 2021 г. е заместник-министър на енергетиката, където ръководи множество проекти, насочени към повишаване на енергийната независимост на България.
От 2021 г. представлява Бургаска област като народен представител и допринася активно за националните законодателни процеси. В 51-то Народно събрание г-н Станков е член на Комисията по бюджет и финанси.
