Вероятно на всеки от нас се е случвало да търси майстори за ремонт на дома си и да не може да намери. Ако все пак успеем да подходящите домашните майстори и те се смилят над нас, не можем да си позволим да се пазарим за цената, а приемаме, каквато сума ни поискат. Ако не ни устройва да платим 100 лева за квадрат плочки, ще ги лепим сами. Още по-лошо е, ако направим забележка на майсторите, например, че са изкривили стената, тогава ще се обидят и ще си тръгнат. Те могат да си го позволят, защото са хванали още четири обекта.
Същата е картинката и ако отидем на лекар. При личния ми зъболекар трудно се намери медицинска сестра, която най-вероятно около 75-годишна. Когато майка ми отиде да й направят кардиограма, лекарят и медицинските работници, които са били на сходни на нейната възраст, са я успокоили, че те са по-зле.
Причината за всичко това е, че много от хората в активна работна възраст са в чужбина. Там са голяма част от
добрите майстори, както и по-младите медици.
По-страшното е, че тази тенденция ще се увеличава. Тепърва ще усетим ефекта от спада на населението, застаряването и изтичането на младото и работоспособното население, както в социалната, така и в икономическата сфера. Ежегодно от пазара на труда излизат над 100 000 души поради пенсиониране, а в същото време хората, които навършват трудоспособна възраст са под 60 000 души.
По данни на Евростат, публикувани през юли, населението на Европейския съюз е достигнало рекордните 450.4 милиона души през 2024 г. Този ръст обаче не се дължи на естествен прираст, а на положителната нетна миграция, която за четвърта поредна година компенсира естествения демографски спад в блока.
Българите сме една от трите най-бързо стопили се нации в Европейския съюз за последните 20 години. В началото на 2025 г. населението у нас е било 6 437 360 души, или с 8121 по-малко, отколкото към 1 януари 2024 г. За сравнение, през 1960 г. населението на България е било 7 829 246 души. През последните 35 години
над 2,5 милиона българи са напуснали страната.
Евростат отчита, че имигрантите, заселили се в ЕС през последната година, са 6 милиона души. 5 милиона от тях са пристигнали от трети държави – основно Сирия, Мароко и Албания, а 1 милион просто са мигрирали от други държави членки – предимно румънци, италианци и поляци.
Редица правителства в годините обещаваха да намерят решение на проблема, но вместо това, той се задълбочаваше. Последната инициатива на Министерството на труда и социалната политика е програмата “Избирам България” с бюджет от 66.5 млн. лева.
Целта е да се пребори с демографската криза, като мотивира хиляди българи да се завърнат от чужбина и да насърчи преместването към по-малките населени места, като по този начин въздъхне нов живот на обезлюдените райони.
Програмата ще заработи през септември, а
по-голямата част от средствата (85%) са европейско финансиране.
Като основна цел на тази инициатива се посочва не толкова обръщането на демографските тенденции, колкото да се подаде ръка на закъсалите за кадри отрасли на икономиката.
Ако решат да се върнат, българите от чужбина ще получат: покриване на транспортни разходи за връщане, настаняване, покриване на разходите за наем за период до 12 месеца, транспорт до работното място.
Някои икономисти
обаче са скептични, че тази програма ще има ефект и я считат
за поредното прахосване на пари.
Причината е, че голяма част от българите в чужбина вече са устроили живота си и да си създали социална среда. Още повече, че децата им са родени и учат там, а някои от тях дори не говорят български.
От друга страна обаче е стъпка в правилната посока, защото възможностите не са обобено много. Държавата предлага това, което може и със сигурност ще има хора, които ще се възползват от инициативата.
