Вече разбрахме, че правителството непрекъснато мисли за благосъстоянието на българските граждани. И след като бе решено да се създаде държавна верига под името „Магазин за хората„, необходимостта управляващите да продължават да ни убеждават в добрите си намерения вече е напълно излишна.
Но, не. След потребителите, държавата се захвана и с търговците. За целта предлага изменения в Закона за веригата на доставки на земеделски продукти и храни, които са публикувани на обществено обсъждане на сайта на земеделското министерство. Тези изменения предвиждат изискването за минимален асортимент български стоки в големите вериги е на пръв поглед всичко звучи добре, ако квотите не бяха абсурдни.
Няма смисъл да обясняваме надълго и нашироко, че задължаването на търговците да предлагат минимални количества (50% или 80%) от определени групи стоки, произведени в България и от български суровини, противоречи на принципите на вътрешния пазар на Европейския съюз. Ако го направим, мнозина ще стигнат до удобния извод, че Брюксел ни пречи да си пласираме нашата стока. Проблемът обаче е, че в доста случаи нашето производство не може да осигури такива количества.
Например, наредбата гласи, че продуктите кисело мляко, прясно мляко, краве сирене, овче сирене, биволско сирене, козе сирене, извара, произведени с изцяло българска суровина, не могат да бъдат по-малко от 80% от целия асортимент. Но по данни на Сдружението за модерна търговия родната суровина е едва 59 процента. Това може да принуди търговците да попълнят недостига със заместващи продукти или производителите да занижат качеството.
Експерти пък предупреждават, че тази мярка няма да свали цените, но може да предизвика недостиг.
„Създават се реални условия за недостиг на основни храни на българския пазар и за рязкото им поскъпване, поради ограничена конкуренция и предвидената минимална изкупна цена за земеделските производители, които реално могат да покачват цените си без ограничение под натиска на изискването за 50% български продукти в хипермаркетите, а за млечните – 80 процента”, заявяват в своя позиция от Сдружението за модерна търговия.
От своя страна търговците се чудят, защо в задължителните 80% български млечни продукти на щанда не са включени кашкавалът и маслото. Впрочем, ако бяха включени и те, трагедията щеше да е пълна.
Добре би било, преди да предлагат промени, управляващите да се бяха обърнали към специалистите, разбиращи от животновъдство и земеделие, които да им обяснят, че желаещите да отглеждащите животни у нас не са особено много. Освен това климатичните промени и особено екстремните горещини през лятото намаляват добива на мляко и дори високотехнологичното охлаждане не може да реши проблема напълно.
По официални данни към 1 ноември 2023 година у нас има 553.3 хиляди говеда, от които кравите са 355.4 хиляди и при тях намалението е с 1.7 на сто. Млекодайните крави са под 190 хиляди. Междувременно от бранша предупреждават, че все по-малко стават желаещите да влязат в бизнес, който изисква 24 часа работа, 365 дни в годината.
С други думи, ако искаме повече български стоки в магазините, първо трябва да си оправим селското стопанство. Няма да стане първо да се хващаме с последствията, а да пренебрегваме причината.
Друг е въпросът, че убивайки конкуренцията и налагайки определени продукти, това няма да ги направи по-добри, а напротив. Ще изкриви пазара, без да е сигурно, че и търговците ще спечелят, защото една стока, предлагана в по-големи количества, не означава, че ще е и по-купувана.
Свободният пазар със своето разнообразие е едно от най-големите достижения на демокрацията. Звучи като клише, но не е. И е време управляващите да разберат, че налагането на регулации не решава трупани с години проблеми. Ако желаем българските стоки да бъдат предпочитани от повече потребители, е необходимо те да станат по-качествени и в достатъчни количества, за да задоволят търсенето. Какво не е ясно?
Дано властта не реши скоро да въведе квота за български банани и български автомобили, че всички ще „ходим пеш“, както ни препоръча преди време бившата председателка на парламента Цвета Караянчева.
