Понякога, макар и рядко, на управляващите им хрумват и добри идеи. Такава е тази на председателката на социалната комисия в парламента Деница Сачева да внесе промени в Кодекса на труда, които да позволят на родителите на ученици от 8 до 12 години да работят онлайн по време на дългата лятна ваканция.
Очаква се промените да бъдат внесени в първите дни на септември, веднага след отпуската на депутатите. Промените в Кодекса на труда ще дадат на родителите право на по-гъвкаво работно време или на работа от разстояние. Сега такава възможност има само за родители на деца до 8-годишна възраст, но мярката е непопулярна и малцина се възползват от нея.
Мотивите на Сачева са, че през летните ваканции много семейства изпитват сериозни затруднения с отглеждането на децата, а не всички имат под ръка свободни баби и дядовци, които могат да помагат.
Държавните занимални в училищата приключват работа на 30 юни, когато свършва вторият срок за големите ученици. А не всички семейства могат да си позволят услугите на целодневни частни летни занимални. В София, например, най-ниските цени за тях са между 350 – 370 лева за месец и то без включен обяд и допълнителни занимания. Скъпите варианти надхвърлят 1000 лева.
Идеята предизвика негативни реакции сред работодателските организации. Въпреки че работата от вкъщи, особено след пандемията, се доказа като успешен вариант, масовият български работодател все още се поболява при мисълта, че няма да контролира пряко служителите си.
Вкоренена е представата, че от дома се работи некачествено, през пръсти и работникът паралелно с това върши сто други неща – готви, мие прозорци, посреща гости… Всъщност от вкъщи в повечето случаи се работи много повече, защото липсват социалните контакти.
Е, все пак не може да се отрече, че някои опасения на бизнеса са основателни. Според изчисления на работодателските организации предложеното от Сачева ще засегне около 200 000 работещи или между 7% и 8% от заетите лица. Работодателите се безпокоят, че много производства ще останат без достатъчно работна ръка, която в определени сектори и без това липсва.
От Асоциацията на индустриалния капитал категорично отхвърлят предложението на Цачева.
„Не подкрепяме подобно предложение, тъй като то не кореспондира с целта, която си поставя обществото – да бъде по-благосъстоятелно. Това ще повлияе на доходите на работещите. Около 240 000 са децата от 1 до 4 клас, тоест от 8 до 12 години и дори в едно семейство да има две деца от тази група, това означава, че ще бъдат засегнати над 120 000 семейства„, коментира изпълнителният директор на АИКБ Добрин Иванов.
Според него, ако 200 000 работещи поискат гъвкаво работно време и то за 1/3 от годишното време, това означава, че много производства ще трябва да бъдат затворени. Иванов предложи да се търси вариант за гледане на децата чрез организиране на зелени училища и летни лагери.
Тези твърдения са малко пресилени. Едва ли всички работници имат деца на посочената възраст, че да се наложи затваряне на бизнеси. Но при все това наистина трябва да се помисли сериозно за кои професии е приложима тази мярка. Ясно е, че ако родителят кара трамвай, пече хляб, работи на касата в голям супермаркет или е куриер, няма как да се справи от вкъщи. За тези хора вероятно може да се измисли гъвкаво работно време, което да му позволи да си свърши работата и да си гледа децата.
Предвид зачестилия вандализъм на малолетни и непълнолетни в молове и из улиците на големите градове, не би било лошо да има повече родителски контрол. Пък и законът изисква деца до 12 години да не бъдат оставяни сами. Не бива обаче да се пренебрегва и гледната точка на работодателите, че мярката ще доведе до загуби за икономиката.
Едно е сигурно, родителите едва ли ще дадат най-доброто от себе си в предприятието, ако през цялото работно време се притесняват за децата си.
