Уорън Бъфет – на 95 години

Уорън-Бъфет

На 30 август 95 години навърши един от най-успешните инвеститори в историята – американският предприемач Уорън Бъфет. Този човек, чието състояние сега се оценява приблизително на 150 млрд. долара, по удивителен начин съчетава дългогодишни навици и умение да върви срещу общото мнение, което до голяма степен му е помогнало да постигне успех.

Самият той казва: „Ще ви кажа как да забогатеете. Затворете вратите. Бъдете внимателни, когато всички наоколо проявяват алчност. Бъдете алчни, когато всички наоколо се страхуват“. Уорън Бъфет се превърна в жив наръчник за няколко поколения финансисти.

Разносвачът на вестници

Бащата на Уорън, Хауърд Бъфет, бил много известна личност. През 1930-те той създал в Омаха (щата Небраска) собствена брокерска фирма и нелошо печелел на борсата. През 1939 г. Хауърд бил поканен да участва в Съвета по образованието в Омаха, където той успешно работил няколко години. През 1942 г. Бъфет бил кандидат от Републиканската партия на изборите за Конгреса и спечелил с 53 процента. Семейство Бъфет за няколко години се преместило във Вашингтон.

По това време Уорън бил още ученик, но веднага разбрал какво е предимството да живееш в столицата, където равнището на живота било по-високо, отколкото в родната Омаха. Бъфет Младши започнал да печели от продажба на вестници, при това намерил издание, което тогава било най-търсеното от съседите му. Това бил The Washington Post.

Така Уорън започнал да изкарва повече пари от другите момчета, разнасящи вестници, които не се вглеждали в конюнктурата на пазара. Още един начин за печелене на пари били топките за голф. Родителите му мислели, че той просто намира изгубени топки в храстите, ямите и водоемите, почиства ги и ги продава. Но работата била по-сложна. Бъфет установил, чу някои производители на топки за голф продават не само нова, но и употребявана стока. Той се свързал пряко с фирмите и започнал да ги купува по 3.5 долара дузината, а ги продавал по 6 долара.

Недостоен за Харвард
След като завършил Университета в Небраска, където семейството се върнало, след като баща му приключил с ангажиментите си в Конгреса, Уорън Бъфет се канел да постъпи в бизнес школата на прославения Харвардски университет. Обаче след събеседването заявили на идващия от Небраска: „Забрави за нас. Няма да учиш тук“.

Но младият Уорън не се примирил с несполуката и започнал да търси друга бизнес школа. Той научил, че уважаваните от него икономисти Бенджамин Греъм и Дейвид Дод преподават в школата по бизнес на Колумбийския университет. „И аз им написах писмо. Това беше вече в средата на август – спомня си по-късно Бъфет. – Написах: „Скъпи професор Дод. Мислех, че вече сте умрял. Но се оказва, че сте жив и преподавате в Колумбийския университет. Много искам да уча при вас.“ И той ме прие.“

Солово изпълнение на укулеле
Когато Бъфет бил на 18 години, той се влюбил в хубавицата от Омаха Бети Галахър. Но тя вече си имала ухажор. Тогава Уорън решил да порази Бети с нещо, което нейният приятел не умеел – да свири на хавайската китара укулеле. Когато Бъфет овладял инструмента, изсвирил на него серенада под прозореца на възлюбената. Впрочем хубавата Бети не била покорена от този начин на ухажване и останала с приятеля си.

Но Бъфет не се отказал от свиренето на укулеле – той периодично свирел на китарата, включително и пред публика и в предавания по телевизията. Няколко пъти Бъфет дори имал съвместни изпълнения с Бил Гейтс, който пеел, а Уорън му акомпанирал.

Неверието на свещеника
През 1951 година Уорън Бъфет се оженил за Сюзън Томпсън, чийто баща по различно време преподавал психология в различни учебни заведения в Небраска и бил презвитериански свещеник. Веднъж тъстът поискал сериозно да поговори със зетя си Уорън за бъдещето. И разговорът не бил много приятен.

Както по-късно си спомня Бъфет в едно интервю, тъстът му казал: „Искам да ти спестя всички тревоги и разочарования. Ти няма нищо да постигнеш в живота. Затова дъщеря ми може просто да умре от глад. Проблемът е в демократите (Уорън Бъфет подкрепял Демократическата партия на САЩ, която традиционно не е много популярна в Небраска) – те всичките са комунисти.

„Моят дом е моята крепост“ по Бъфетски
Много милионери и милиардери харчат огромни пари за закупуване или строеж на къщи в Малибу, Лондон или в Южна Франция. Но Уорън Бъфет не вижда смисъл в това. Той и досега продължава да живее в построена през 1921 година къща, която купил в предградие на родната си Омаха още през 1958 година за 31 500 долара.

Към 2025 година с отчитане на инфлацията цената се равнява на 352 000 долара. Сега брокерите на недвижими имоти я оценяват на 1 млн. долара. Това е доста скромна двуетажна къща с площ около 600 кв. метра – с пет спални и два и половина баня и тоалетна.

На кого Бъфет дължи голяма част от състоянието и славата си

В къщата идват само роднини, близки приятели и познати на Бъфет, затова за вътрешното обзавеждане има доста оскъдно описание в пресата. Известно е, че в жилището на милиардера има камина, стари дървени подове, като мебелите са винтидж, но функционални. Самият Бъфет нарича къщата една от най-добрите инвестиции в живота си. Когато го попитали защо досега не се е преместил в по-просторна и по-съвременна къща, той отговорил: „Тук съм щастлив. Ако бях решил, че ще съм щастлив на друго място, отдавна бих се преместил“.

Награди и отличия

През февруари 2011 г. президентът на САЩ Барак Обама връчи на Уорън Бъфет „Медала на Свободата“ на специална церемония в Белия дом. „Медалът на Свободата“ е най-висшата президентска награда за цивилни.

Той се връчва за изключителни постижения в областа на гражданските свободи и ценности, обществения просперитет, опазването на мира, глобалната сигурност, сигурността на Съединените щати. Медала могат да получат не само политици и обществени дейци, но и бизнесмени, дейци на науката и изкуството.

С него могат да бъдат наградени не само граждани на САЩ, но и на други страни. Същата година „Медал на Свободата“ бе връчен на канцлера на Германия Ангела Меркел. Когато Барак Обама награждаваше Уорън Бъфет, той призна: „Всички ние бихме искали да бъдем мъдри и скромни като него. И може би и да изкараме малко пари“.

Обичайте книгата – извор на знания

Когато питат Уорън Бъфет с какво обича да се занимава в свободното си време, той казва, че 80% от времето посвещава на четене. И той чете не само книги – главно книги по икономика, финанси, психология, но и всички големи американски вестници и списания.

В едно интервю той споделил благодарение на какво е постигнал успех в инвестициите. Бъфет просто показал редиците книги на полиците в дома си и казал: „Четете тези книги. Всеки ден по 500 страници. Точно така работи знанието – то се натрупва постепенно като лихвите по влог в банка“.

Когато на помощ идва Ръдиард Киплинг
Впрочем Уорън Бъфет чете не само книги по бизнес и икономика. През 2017 г. в писмо до акционерите на инвестиционната си компания Berkshire Hathaway той пише следното: “За в бъдеще нашите акции (както и другите) ще преживяват периоди на понижение. Никой не може да каже кога ще стане това. Зеленият цвят на пламъка може във всеки момент да се смени (зеленият означава повишение на котировките на борсата) с червен (понижение на котировките). Но когато на пазара се случват драматични събития, това може да даде изключителни възможности за ръст на печалбите. И в такъв случай се обръщам към стихотворението „Ако“ на Киплинг“.

Ако мечтаеш, без да си мечтател;
ако си умен, без да си умник;
Ако посрещаш Краха – зъл предател –
еднакво със Триумфа – стар циник;
Ако злодеи клетвата ти свята
превърнат в клопка – и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв – и почнеш нов градеж;
Ако на куп пред себе си заложиш
спечеленото, смело хвърлиш зар,
изгубиш, и започнеш пак, и можеш
да премълчиш за неуспеха стар;
Ако заставиш мозък, нерви, длани –
и изхабени – да ти служат пак,
и крачиш, само с Волята останал,
която им повтаря: “Влезте в крак!”
Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца – своя прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки, но не лазиш;
ако от враг и свой не те е страх;
Ако запълниш хищната Минута
с шейсет секунди спринт, поне веднъж;
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И главно, сине мой – ще бъдеш Мъж!

(преводът на „Ако“ е на Валери Петров)

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Притеснява ли ви рекордният за последните 10 години у нас бюджетен дефицит?

Подкаст