Права, демокрация, свобода и информирано общество. Все неща, които се поставят на дневен ред от политици, граждани и журналисти. И в целия хаос на политиканстването по тази тема от това “кой прав и кой крив” се прокрадва, издиганата на пиедестал свобода на словото. Свобода, която за някои се е превърнала в обществена мисия, а за други – удобен начин да си измият ръцете.
Основната разлика между “четвъртата власт” (журналистите) и “законодателната власт“ (в лицето на народните представители, излъчени от различни партии), е, че първите се водят от принципа имаме свобода на словото и защита от последствия, а вторите – гарантираме свободата на словото, но не и последствията от нея. Толкоз е просто – погром и след него тишина, която ще се превърне в бич за обществото.
На 31 август станахме свидетели на бруталното възпрепятстване на журналистическата работа на колегите от NOVA Благой Бекриев и на оператора Калоян Калчев. Те бяха ритани и обиждани, а живото им включване от протеста пред ВМЗ-Сопот, заради идването на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, бе осуетено.
Но каква е вината на журналистите? Това им е работата. Да снимат, да покажат и да информират какво се случва. Друг е въпросът, че хората, които крещят и ритат по площадите, искат да чуват само собствените си гласове или поне такива, които се съгласяват с тях, като например партията „Възраждане“.
Но да се върнем на темата с насилието над журналисти.
От парламентарно представената партия излязоха с позиция: “Възраждане” категорично се разграничава от нападението над Благой Бекриев и операторът Калоян Калчев. Политическата организация е предприела всички необходими действия, за да може журналистите да бъдат допуснати и да извършат своите служебни задължения… Готови сме да се включим в работни срещи по темата за обсъждане на медийно законодателство”.
Странно? Ако „Възраждане“ са заинтересовани от свободата на словото, защо никой от нейните представители не укроти побойниците пред ВМЗ-Сопот? И как, бойкотирайки заседанията в Народното събрание, изразяват готовност за обсъждане на ново медийно законодателство?
Отделна тема е бездействието на полицията, която по никакъв начин не осуети гаврата с журналистите.
„Ето така, правовата държава и демокрацията загиват; хората, които работят на терен се обезкуражават, а подобни прояви нормализират!“, написа председателят на СЕМ Симона Велева в своя публикация във “Фейсбук”.
Да, в провинциален Сопот може и да не харесват Брюксел, да не искат еврото, членството ни в НАТО … Ама дали имат капацитета да осъзнават мястото си в тази държава, та чак и да го отстояват с юмруци?
От Съюза на българските журналисти реагираха остро: “Нашият съюз винаги е призовавал за солидарност, когато журналисти са третирани от политици като “държачи на микрофони” и са дискриминирани, когато са принуждавани да напуснат работа, защото са неудобни на собствениците на медии, когато върху колеги журналисти са се стоварвали “дела-бухалки”.
От Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) също призоваха за по-голяма защита на журналистите от насилие: “АЕЖ призовава МВР и прокуратурата да предприемат незабавни действия за идентифициране и привличане към отговорност на всички замесени. Осъждаме бездействието на органите на реда, които по свидетелства на други медии са били пасивни и не са се намесили, за да защитят журналистите.”
„Въпреки че политическа партия “Възраждане”, основен организатор на протеста, се разграничи от нападателите, агресивната реторика от страна на партийното ръководство създава предпоставки за подобно отношение към медиите и журналистите…”, пишат още от Асоциацията.
Поредният шамар по журналистиката показва ДНК-то на българската действителност. Ширещата се простотия в България все повече плаши, насилието – също.
