Международният валутен фонд прогнозира, че инфлацията в България ще остане сравнително висока, но ще започне постепенно да се успокоява през следващите години. Очаква се средната ѝ стойност да бъде около 3,5 процента през 2025 и 2026 година, след което да намалее допълнително. Основният двигател на това покачване са заплатите, които растат бързо на фона на рекордно ниска безработица и много напрегнат пазар на труда. Въпреки това икономиката запазва добра динамика и според експертите на Фонда ще нарасне с около три процента през идните две години, движена от частното потребление и възстановяването на инвестициите. Силен ръст има и при ипотечното кредитиране, което е довело до поскъпване на жилищните имоти с повече от 15 процента, като част от кредитите се използват за закупуване на необитавани жилища с инвестиционна цел. Препоръките са част от заключителния доклад на мисията на Фонда у нас.
МВФ смята, че за да бъде овладян бюджетният дефицит и да се поддържа под заложените три процента, е необходима по-строга фискална политика. Според препоръките това може да стане чрез съкращаване на публичните разходи с около един процент от БВП и чрез затягане на приходната част на бюджета. От Фонда предлагат повишаване на имотните данъци и социалните осигуровки, както и замразяване на заплатите в държавния сектор. Според тях е важно България да премине от плосък към прогресивен данък върху доходите на физическите лица, така че по-високите доходи да се облагат с по-висока ставка. Освен това настояват за премахване на максималния осигурителен праг и тавана на пенсиите, като мярка за стабилизиране на пенсионната система. Аргументът е, че тя вече се сблъсква с нарастващ дефицит, който ще се задълбочава заради застаряването на населението.
За инвестициите МВФ подчертава, че държавата трябва да насочи повече средства към инфраструктура, здравеопазване и образование, вместо да стимулира прекомерно потреблението. Фондът обръща внимание и на енергийния сектор, като препоръчва по-голяма конкурентност на пазара на електроенергия и поетапно намаляване на зависимостта от въглища. Масовите субсидии, според тях, изкривяват пазарните сигнали и носят рискове за бюджета, затова подкрепата трябва да бъде насочена само към енергийно бедните домакинства.
Фондът вижда в приемането на еврото на 1 януари 2026 година ключов момент за България. Очаква се то да укрепи институциите, да повиши доверието на инвеститорите и да стимулира растежа чрез по-ниски транзакционни разходи и по-лесен достъп до финансиране. Част от тези ефекти вече са видими – лихвените спредове по държавния дълг намаляват, а кредитният рейтинг на страната беше повишен. В заключение МВФ подчертава, че макар икономиката да върви добре и растежът да е стабилен, България е изправена пред сериозни предизвикателства, свързани с инфлацията, бюджетния дефицит и устойчивостта на пенсионната система. Решението според Фонда е в по-голяма бюджетна дисциплина, структурни реформи и стратегически инвестиции, които да гарантират устойчиво развитие в дългосрочен план.
