Когато държавата започне да си мести служебните автомобили и охраната като пешки по шахматната дъска на властта, това не е просто дребен административен скандал или трик. Това е абсурдната институционална сага от поредния ѝ епизод “вземи – дай”! Примерът с отнемането на възможността на администрацията на държавния глава Румен Радев да се вози на коли на НСО, а впоследствие и предложението за връщането им, само показа, че това скоропостижно “възстановяване” е пряко отражение на забравената идея за достойнството на държавата. Забравена – заради някаква лична злоба и желание за отмъщение...
Стои въпросът дали авторите на идеята за отнемането на колите на президентската администрация не са решили да отстъпят, защото са си дали сметка, че с техния ход Радев си е увеличил допълнително рейтинга.
Да припомним кулминационната точка – със стара “Шкода Октавия” Радев отиде на посрещането на унгарския президент Тамаш Шуйок в Смолян. В намиращия се в централната част на Родопите град двамата държавни глави се срещнаха по повод Деня на българо-унгарското приятелство.
И там кадрите с президента Румен Радев, който слиза от „Шкода“, вместо от черна лимузина на НСО, се оказаха по-взривоопасни от всички парламентарни дебати. Обяснението му „Ще остана солидарен с администрацията си и ще пътувам с личния си автомобил“ може и да е прозвучало нелепо, имайки предвид как на практика тази солидарност изглеждаше отстрани – шкода, пред и зад която имаше няколко джипа на охранителната служба!
Но да припомним, че в мотивите, с които бяха отнети колите на администрацията на Радев – тези на вносителя на предложението – Калин Стоянов – ясно си личеше неговото отношение към служителите на държавния глава: „…. тази напълно ненужна привилегия на служителите от една администрация принизява Националната служба за охрана в обикновена транспортна компания“.
Самият факт, че той не конкретизира, че става въпрос за президентската администрация е достатъчно красноречив. И опитът му да противопостави администрацията на президента на тази на председателя на Народното събрание и на Министерския съвет също бе нелеп. В мотивите си към законопроекта депутатът от „ДПС-Ново начало“ бе обърнал внимание, че за администрацията на държавния глава е предвидена възможност да ползват коли на НСО, докато за другите – тази на Наталия Киселова и на членовете на кабинета – такава опция няма. В същото време много по-смислено щеше да бъде Калин Стоянов да призове да се обсъди идеята и администрацията на Наталия Киселова да ползва коли на НСО, предвид факта, че така или иначе годишният бюджет на Националната служба е около 95 млн. лева – с няколко милиона отгоре – в полза на председателя на парламента нямаше да е кой знае какъв проблем.
Но било, каквото било – след кадрите с шкодата от ДПС-НН още на следващия ден излязоха с коментар – призив към финансовия министър да закупи и осигури служебни коли за администрацията на президента.
Явно “този цирк” – по думите на Бойко Борисов, който с малко закъснение се присъедини към позицията на “Новото начало”, накара управляващите да преосмислят решенията си.
Така властта реши да ремонтира „ремонтираното“ в закона за НСО, с който взе автомобилите на президентския екип, за да му ги върне!
Речено – сторено – на 24 октомври Министерският съвет внесе законопроект, с който се предвижда автомобилите, шофьорите и всички съпътстващи активи, използвани досега от администрацията на Радев, да бъдат прехвърлени от НСО към президентската администрация.
Според кабинета рокадата няма да натовари бюджета, защото разходите ще се „компенсират“ или иначе казано ще се отрежат от бюджета на някоя държавна институция. И без това гражданите са платили сметката! Колкото до шофьорите, те вече няма да са от НСО, а ще преминат на трудови договори по Кодекса на труда към президентството, като заплатите им ще останат в същия размер, в който са били плащани на служителите на Националната служба „Охрана“.
По този начин от администрацията на президента ще могат отново да се возят в колите на военизираната служба. Дали ще го направят? Това е друг въпрос.
Изводи от цялата метаморфоза на институционалния абсурд в родината ни няма как да не се направят. Най-малкото можем да се сравним с нашите европейски партньори.
В държави като Франция, Германия, Италия, Полша, Румъния и Хърватия президентът и неговата администрация ползват служебните коли на националните им служби, което е част от държавния протокол.
А тук, вместо да се държим като правова държава, изглеждаме като държава на назиданието – едните демонстрират власт, другите демонстрират нейните нелепости. И в очите на другите държави от ЕС, ние разиграваме поредния балкански фарс, в който всичко вече е избледняло – и идеята за върховенство на правото, и така лелеяната политическа стабилност.
