Един призрак броди из България – призракът на популизма, който винаги може да даде „правилния“ отговор на народа. Но всички свободомислещи граждани са се съюзили срещу него. По този начин сигурно би започнало едно своеобразно описание на ситуацията в България. Кой обаче е народът? Вероятно твърдият електорат и всички, обслужващи и обслужени от корумпирания елит. Но не и гражданите – те само плащат всичко – с лихвите. Заради популизма – една безсъдържателна идеология”, превръщаща аргументите и здравия разум във врагове, добавяйки своята финансова тежест под формата на ДДП – Данък добавен популизъм.
Той просто съществува, разлива се по всички комуникационни канали и се начислява към всичко – от насъщния до надеждите. Да не стане само така, че популизмът освен навсякъде, да се окаже и вечен. Пу-пу-пу, да не дава Господ!
Най-скорошни примери за него са „наддаванията“ на ДПС-„Ново начало“ и ГЕРБ-СДС за коледните добавки за пенсионерите, придружени с гласуването на проектобюджетите за 2026 г. и естествено добре познатите ни политически престрелки, които с всяка изминала година приличат все повече на пиянска свада, в която политиците забравят да правят политики и решават да се харесат на хората. Смях по трибуните!
Обещания, обещания и пак обещания – кой ще даде по-високи пенсии, кой ще реши проблема с горивата и т. н. по злободневната стълбица с властовите приоритети, ако въобще съществуват. Основания за такива твърдения има много, като е необходимо да изходим от общото към частното!
По отношение на общото, в лицето на законопроектите, свързани с евровия бюджет за 2026 г., макар всички партии от опозицията и работодателските организации да са против тях и да предлагат дълбоки редакции… всичко е изготвено, даже се и гласува. Къде тогава е проблемът, като изключим направения по “домашен бит и техника” бюджет?
Отговорът не изисква прекалено голям коефициент на интелигентност – не може без да има диалог, да искаш да се разпореждаш с нещо, камо ли ако говорим за обществен ресурс, каквито са държавните пари. В нашия случай става въпрос за Националния съвет за тристранно сътрудничество, на който работодателските организации демонстративно не се явиха, а управляващите не показаха да са кой знае колко притеснени.
Обаче никъде не е записано в закон, че видиш ли, правителството, трябва да се съобразява с работодателите по отношение приемането на бюджета. Работодатели, които ако бяха отишли на заседанията на Националния съвет, можеха поне малко да променят хода на събитията – в най-добрия случай. А пък и общественото недоволство щеше да е по-голямо, понеже това тяхно усилие, дори и напразно, щеше да е в плюс.
Да, те излязоха с предложения, становища и всякакви позиции, адресирани до Изпълнителната власт и то с право. Тук е редно да припомним част от тях. По думите на председателя на УС на Българската-търговско промишлена палата Цветан Симеонов работодателите са предложили да започнат бюджетни консултации още през септември, но не са получили отговор.
„Проектът бе изпратен с 24-часов срок за становища, като управляващите заявиха, че няма да променят нищо. Параван няма да ставаме. Социалните партньори трябва да бъдат уважавани“, категоричен беше тогава Симеонов.
Впоследствие със своя позиция до медиите излязоха и от Асоциацията на организациите на българските работодатели, в която разкритикуваха проекта на държавния бюджет, заявявайки, че сметката се прехвърля за политическия популизъм.
“Нашата отговорност е да защитим конкурентоспособността на българската икономика, а не да участваме в процес, който игнорира реформи… Това не е държавнически подход, а имитация на консултации, лишена от истински дебат и отговорност”, отбелязаха те, обосновавайки своя бойкот на т. нар. тристранка.
Този ход не сплаши управляващите, които като в популистки театър без жанр излязоха на сцената и заявиха: “Като не щеш мира, на ти секира”.
Като например – 52% увеличение на заплатите в две комисии – Антикорупционната, и тази – за незаконно придобито имущество.
Същата Антикорупционна комисия, за която уж се твърдеше, че ще се закрие, но и до ден днешен всичко си е постарому.
Но не това е най-големият проблем – по-лошото е ефективността на Комисията по противодействие на корупцията, която, по думите на журналиста Йово Николов, който се позовава на данни на Антикорупционния фонд, се свежда до 1 процента. Остава ни само да кажем – на данъкоплатците – честито!
И как да не им е приповдигнато настроението? Управляващите за тях ще направят стотици неща, подчертавайки своето участието в деянието „Ние ще направим”, “ще подобрим”, “ще вдигнем”. Дрън, дрън, та пляс! Чисто и просто – “геройство” за пред камерите. “Геройство”, което не пожали и пенсионерите с новите-стари коледни добавки.
Като тук оставяме настрана политическото дуднене, че първоначално пари за добавките към пенсиите е нямало, поне по думите на Деница Сачева. После вместо “нямало”, се оказало, че “имало” – като пари щели да се вземат от резерви, от преизпълнение на бюджета, от “даренията” на „ДПС – Ново начало“ и даже за по-сигурно – в бъдеще добавките щели да се разпишат в закон.
Както се казва – популизъм в пълна сила. Но към последната заявка – добавките към пенсиите -трябва да се подходи внимателно.
Действително в повечето държави от ЕС съществуват политики за социални добавки, бонуси и доплащания. Ако кажем, че при всички тях това е популизъм, ще сгрешим. Но основната разлика между българския подход и този на партньорите ни е, че при вторите се е оформил предварителен консенсус между политици и граждани. И след като е налице съгласие, че нещо е добро за всички, популизъм няма как да има, тъй като неговото присъствие се обезсмисля.
А не – днес говорим едно, утре – друго и се надцакваме кой ще даде повече за хората. Това нито е белот, нито е някакъв търг за обществено доверие, което, в действителност, се изпарява с всеки изминал ден.
За съжаление, лек срещу популизма няма, освен да се надяваме на по-критично настроени и будни граждани. А дотогава – честит ни Данък добавен популизъм (ДДП) – най-устойчивият налог.
