Премиерът Росен Желязков заяви, че ако бъде постигнат консенсус държавата да работи с удължителен закон за бюджета за 2025 г., докато проектът, гласуван на първо четене, бъде коригиран, това е приемлив вариант. В ефира на общественото радио той предупреди обаче, че подобен подход крие системен риск, защото ще се приложи в най-трудния месец – януари, когато ще се използват едновременно левове и евро. Коментарът идва на фона на готвен от опозицията нов протест с искане бюджетът да бъде изработен наново, а не само коригиран набързо.
Желязков подчерта, че изготвянето на бюджета отначало ще забави процеса с около два месеца, което неизбежно би наложило временно прилагане на удължителен закон, включително за сметка на усложненията при въвеждането на еврото. Според него е по-разумно държавата, синдикатите и работодателите да постигнат споразумение по параметрите, след което бюджетът да се допълни с нужните доклади.
Премиерът отбеляза, че сегашните протести са необичайни, защото са срещу бюджет, в който социалните разходи нарастват с 12 процента. Те обединяват групи с противоположни искания – за и против еврото, за по-либерални или по-консервативни политики, както и различни поколения. Затова според него недоволството трябва да бъде по-точно дефинирано, за да се намери решение.
По отношение на предстоящите разговори с бизнеса и синдикатите Желязков заяви, че всяко предложение ще бъде обсъдено, но ако се настоява едновременно за по-ниски приходи и за по-високи разходи, трябва ясно да се каже как ще се покрие дефицитът. Той припомни, че бизнесът настоява за увеличаване на ДДС, но правителството категорично отказва, защото това ще ускори инфлацията. Предложения като вдигане на данъчните оценки също биха срещнали обществено недоволство.
По повод критиките за големия ръст на заплатите в бюджетната сфера премиерът посочи, че обществото очаква сближаване с европейските доходи чрез държавна намеса. Първоначално правителството е предвиждало премахване на автоматичните формули, които обвързват редица бюджетни плащания със средната работна заплата, но коалиционните партньори не са приели това. Според Желязков подобна реформа би възстановила баланса в системата, но „трябва да се отчете, че именно по-високите заплати привлякоха млади хора в образованието, полицията и армията.“
Относно заплахата на БСП да напусне коалицията, премиерът увери, че основните им социални искания – като определянето на минималната заплата като 50% от средната, швейцарското правило за пенсиите и по-високите обезщетения за майчинство – ще бъдат запазени. Той смята, че през 2026 г. трябва да започне сериозен дебат за пенсионната, здравната и данъчната реформа.
Желязков не даде конкретен отговор защо правителството планира да вземе рекорден външен дълг от 10,5 млрд. евро за 2025 г., но оправда разходите за отбрана в размер на 3,2 млрд. евро, които ще бъдат осигурени чрез заем от европейския механизъм SAFE и чието изплащане ще започне след 10 години.
Относно спорната идея държавата да придобие активи на „Лукойл“ или особен управител да се разпорежда с активи на санкционираната компания, премиерът заяви, че не очаква да се стигне до подобен сценарий и ако това все пак стане, то ще бъде възможно само след издадени разрешения от САЩ.
