Парите за образование не са малко, но се прахосват
С тази епиграма на големия Радой Ралин може да се характеризира отношението на властта към образованието. То се изразява в едно и също – предимно в ръст на заплатите. Въпреки финансовото ухажване на учители и преподаватели резултатите са незадоволителни. Няма смисъл от лирически отклонения къде сме в тестовете PISA и как се рейтинговат нашите университети в световните класации.
Наред с всичките кусури на проектобюджет-2026 има и един, за който не се говори, но е дълбоко проблемен и би трябвало да предизвика допълнителна и много широка вълна на недоволство – ниското финансиране на образованието и науката. Голяма грешка е тези два свързани сектора да се възприемат като икономически второстепенна територия. Те са тежко недофинансирани и нереформирани и в резултат спират икономическото, политическото и демографското развитие на България.
Това твърди икономистът Юлиян Попов, бивш министър на околната среда и водите.
Бюджетът намалява финансирането за наука
и предвижда спад в относителния дял на разходите за образование. Парите за образование падат до 4.2% от БВП през 2028, научните изследвания – са 0.4% от БВП.
„За България разумна цел би била стремежът към 7% за образование (с постепенно повишаване от сегашните 4.8%) и минимум 2%, със стремеж към 3%, от БВП за наука (публичен и частен принос). Разбира се, тези цели трябва да вървят заедно с дълбоки и често непопулярни реформи”, казва Попов.
Мизерните изследователски и образователни бюджети са в основата на демографската криза, ниската продуктивност, неразумните политически решения и ниската добавена стойност в националните вериги на създаване на стойност. Те стоят и в основата на загнилата демокрация, превземането на властта и
властването на посредствеността,
от която страдат всички в страната.
Според TheGlobalEconomy.com държавите с най-висок дял за образование от БВП са: Карибите с 14.2%, Маршаловите острови – със 7.6%, Исландия – 8.2%, Швеция – със 7.6%, Дания с около 7 на сто и Намибия – с 6 процента.
Данните показват, че глобалният среден дял на разходите за образование е около 4.5 – 5 % от БВП. Толкова, колкото през последните години е и в България. Само че при нас разходните пера се насочват предимно към заплати и социални плащания на обучаващите, вместо към реформив учебния материал и модерни форми на обучение.
Мина много време откакто сегашният декан на Юридическия факултет в СУ „Климент Охридски” проф. д-р Даниел Вълчев, тогава като министър на образованието, написа една легендарна образователна стратегия. Легендарна защото заглавието й беше: „Фокусът е върху обучавания”.
Това беше епохално откритие, доколкото училищата и университетите трябва да се мерят по качеството на продукта си, неговата конкурентноспособност на пазара на труда.
Откритие, за което вече никой не си спомня.
И като част от него – за помощта и облекченията, които държавата би трябвало да дава за равен достъп до образование.
Според последните данни на Евростат през 2022 г. средната финансова помощ от правителствата в Европейския съюз достигна 533 евро за ученик за горен курс на средно образование. За студент средно са отпускани 1766 евро на студент. Най-високо е било заплащането в Дания – 8 024 евро, Ирландия – 5 692 евро и Швеция – 4 948 евро, показват данни на Евростат. В дъното на класацията се нареждат Гърция – 20 евро, Хърватия – 97 евро и Чехия – 115 евро.
Сред страните от ЕС нивото на финансова помощ за домакинствата и студентите е по-високо за висшето образование, отколкото за горния курс на средното образование и висшето образование, с изключение на България, Чехия, Латвия и Словения. По данни на Евростат страната ни отпуска по 233 евро.
Държавната помощ включва директни форми като стипендии, обществени заеми и семейни надбавки, обвързани с ученическия или студентския статус. Въпреки тези базови цифри, допълнителна подкрепа идва и чрез косвени мерки като безплатни услуги (обяд, транспорт, общежития) и данъчни облекчения.
Българското правителство определи държавна гаранция за кредитиране в размер до 30 млн. лева през 2025 година. Тази програма е насочена към студенти и докторанти, които не могат да покрият сами разходите за обучение. Интересът не е особено голям основно заради
непревлекателната лихва от 7 процента.
Студентите в държавни и частни висши училища могат да получават стипендии за успех, социални стипендии, стипендии за участие в акции като дуално обучение и студентска практика, както и специални стипендии за студенти с трайни увреждания, сираци, студенти-майки и други уязвими групи. Размерите на стипендиите варират между символичните 120 и 200 лева.
Общо в ЕС, финансирането на образованието е с цел намаляване на социалните бариери и подпомагане на достъпа до качествено образование. В тази среда България все още отстъпва по обем на подкрепата за висше образование, което може да оказва влияние върху студентските възможности за участие в образователния процес и намаляване на финансовия натиск върху семействата.
