Администрацията на САЩ иска новият договор за контрол на ядрените оръжия с Русия да обхваща тактическите оръжия и да включва Китай, заяви Томас ДиНано, заместник-държавен секретар на САЩ по контрола на въоръженията и международната сигурност.
„Президентът Доналд Тръмп вчера отново обясни, че иска да сключи ново споразумение. По принцип Договорът New START (START III) беше несъвършен. Той не обхващаше тактическите ядрени оръжия и не включваше Китай“, каза той пред репортери в Женева.
По-рано днес,
в платформата за социални медии X, президентът Тръмп нарече New START „лошо договорен“ и „сериозно нарушен“.
Както отбеляза президентът на САЩ, „вместо да се удължава“ старият договор, е необходимо да се позволи на „ядрените експерти да разработят ново споразумение, което ще продължи дълго в бъдещето“.
Договорът New START изтече на 5 февруари.
Това беше последният двустранен документ, регулиращ ядрените арсенали на Русия и САЩ. Както отбеляза прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков, Москва е готова да започне диалог с Вашингтон относно договора, ако получи конструктивни отговори.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че се надява да сключи по-добро споразумение, включващо Китай.
Договорът New START е последният, защото Съединените щати преди това едностранно се оттеглиха от Договора за противобалистични ракети и Договора за ядрени сили със среден и малък обсег (съответно през 2002 г. и 2019 г.). След изтичането на New START, няколко двустранни споразумения от времето на Студената война останаха в сила, но те не налагат ограничения върху ядрените арсенали на Москва и Вашингтон.
Подписан през 2010 г. от президентите Дмитрий Медведев и Барак Обама,
документът влезе в сила на 5 февруари 2011 г., заменяйки Договора за намаляване на стратегическите оръжия от 1991 г. и Договора за намаляване на стратегическите настъпателни оръжия от 2002 година. Договорът New START обхващаше контрол върху междуконтинентални балистични ракети (МБР), балистични ракети, изстрелвани от подводници (БРПЛ), тежки бомбардировачи (ТБ), бойните глави, които се броят за тях, както и пускови установки за а междуконтинентални балистични ракети и балистични ракети, изстрелвани от подводници (БРПЛ).
Според разпоредбите на договора, седем години след влизането му в сила, комбинираните количествени тавани на стратегическите нападателни оръжия на Русия и Съединените щати не трябва да надвишават 700 единици за разположени междуконтинентални балистични ракети, ракети с плавни блокове с дълбоки балистични ракети (БРПЛ) и тежки бомбардировачи; 1550 единици за бойни глави на разположени МБР и БРПЛ, както и бойни глави, отчетени за разположени тежки балистични ракети (ТБ); и накрая, 800 единици за разположени и неразположени пускови установки за МБР, БРПЛ и ТБ (Член II).
На страните бе предоставено и правото самостоятелно да определят конфигурациите на стратегическите нападателни оръжия в рамките на количествените ограничения, включително тяхното натрупване (както е предвидено в договора).
