Случаят „Петрохан“ би трябвало да е преди всичко криминално разследване, но той се превърна в упражнение по писане на сценарии и политическа дъвка, която различни актьори дъвчат според интереса си. Трагедията, при която шестима души загинаха от огнестрелни рани в главата, включително и 15-годишно дете, разтърси обществото, но вместо яснота, произведе истерия, конспирации и ожесточен политически сблъсък.
При липсата на живи свидетели и при фрагментарна официална информация, обществото е оставено само да сглобява пъзела, кой както може и както му изнася, а политиците побързаха да запълнят празнотите със собствени интерпретации, внушения и обвинения.
Изправени пред такова ужасяващо събитие, хората неизбежно започват да фантазират. Интерпретациите, убежденията и предразсъдъците предшестват фактите и в голяма степен определят начина, по който те се чуват и виждат. Недоверието към институциите, натрупвано с години, допълнително подхранва усещането, че „има нещо скрито“ и че официалната версия по дефиниция е подозрителна. В тази среда всеки с профил в социалните мрежи се превърна в разследващ полицай, прокурор, съдия и психолог едновременно.
Гражданската организация с гръмкото име „Национална агенция за контрол на защитените територии“, известна публично като общността на т.нар. рейнджъри, попадна в центъра на една от най-тежките криминални трагедии за последните десетилетия. В понеделник разследващите оповестиха част от данните, които обосновават воденето на дело за убийство и склоняване към самоубийство вътре в тази общност.
Фактите до момента са ужасяващи – шестима загинали, всички с огнестрелни рани в главата, включително непълнолетен. Останалото обаче е мъгла. Най-вече с какво точно се е занимавала въпросната организация и кой е контролирал дейността й.
Веднага след първите официални съобщения случаят беше пренесен от криминалната хроника в пленарната зала.
ПП-ДБ внесе проекторешение, с което настоява ДАНС и прокуратурата да предоставят на парламента пълна информация по разследването, включително и класифицирана. Според формацията обществото има право да знае как е възможно да съществува подобна структура, да разполага с оръжие, техника и влияние, без институциите да реагират навреме.
Николай Денков постави въпроса защо прокуратурата и МВР говорят за жертвите, но не дават отговор как ще бъдат установени извършителите и какво са правили институциите през последните години, при положение че е имало сигнали.
Отговорът на управляващите не закъсня. От ГЕРБ заявиха, че разликата между тях и ПП-ДБ е в това, че не оказват натиск върху разследващите и не викат полицаи и прокурори по кабинетите си. Според тях разследването трябва да бъде оставено на професионалистите, а всички, които са имали отношение към финансирането или легитимирането на организацията, да съдействат на органите.
Така диалогът бързо се превърна в размяна на политически обвинения, вместо в търсене на истината.
Румен Радев, който неотдавна слезе на партийния терен, определи случая „Петрохан“ като политическо сътресение и диагноза за състоянието на държавата. В своя позиция той говори за „неудобни разкрития“, които според него се изместват от фокуса, а именно регистрацията на НПО с име и правомощия, наподобяващи държавен орган, легитимирането му от Министерството на околната среда и водите в разрез с административните правила, самоуправството със земи и природни ресурси, натрупването на оръжие и техника и безсилието на правоохранителните органи въпреки подадените сигнали. По думите му „Петрохан“ е зловещ символ на разградената държава, неспособна да защити дори децата си.
В публичното пространство се включиха и други политически лидери с крайни и тежки квалификации. Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов говори за „педофилска секта“ и поиска оставки, докато Слави Трифонов насочи вниманието към 15-годишното дете, чиято смърт според него остава удобно изместена от разговора за „шестима мъже“.
Според него, ако Борислав Сандов като министър на околната среда от ПП-ДБ, не бил дал разрешение на организацията да се регистрира, тя нямаше да съществува и да може да загради държавна територия като частна.
Трифонов допълни, че ако „кметът на София Васил Терзиев и гуруто на ДБ Саша Безуханова и други подобни не ги бяха спонсорирали, те просто нямаше да има „какво да ядат“ на Петрохан и щяха да се приберат по родните си места“.
На този фон МВР и прокуратурата, след дни мълчание, представиха частична информация с надеждата да ограничат спекулациите. Уви, тази надежда се оказа напразна, защото информацията беше крайно недостатъчна и породи още конспирации. Официалната версия остава неясна – убийство, последвано от самоубийство, или поредица от самоубийства.
Мотивите не са обявени, а редица въпроси остават без отговор, като за финансирането на организацията, за броя на гилзите, за движението на кемпера, в който бяха открити три тела, за ролята на всеки от участниците. Знае се какво е намерено, но не и защо се е стигнало до там.
Дори някога да разберем цялата истина, остава големият въпрос дали ще ѝ повярваме? Случаят „Петрохан“ вече е толкова дълбоко политизиран, че истината, каквато и да е тя, рискува да бъде удавена в шум, подозрения и взаимни обвинения. А когато трагедията се превърне в инструмент за политическа употреба, обществото губи не само доверие, но и надежда, че справедливостта изобщо е възможна.
