Американският президент Доналд Тръмп заяви в неделя, 5 април, че остават 48 часа до изтичането на крайния срок, който е поставил на Техеран за отваряне на Ормузкия проток. В публикация в социалната си мрежа „Трут соушъл“ той подчерта, че ако исканията не бъдат изпълнени, Съединените щати ще предприемат мащабни военни действия. „Помнете, дадох на Иран десет дни да сключи сделка или да отвори Ормузкия пролив. Времето изтича, след 48 часа върху тях ще се стовари целият ад“, написа той.
Първият ултиматум беше отправен в нощта на 22 март, когато Тръмп даде на Иран 48 часа да отблокира напълно ключовия морски маршрут за международното корабоплаване. Тогава предупреди, че при неизпълнение американските военни ще ударят по ирански електроцентрали, като атаките ще започнат „от най-голямата“, тази в Бушер. Още на следващия ден обаче президентът на САЩ съобщи, че са започнали преговори с Техеран, поради което удължи срока с още пет дни. Иран категорично отхвърли информацията и посочи, че нито един висш представител не преговаря с американската администрацията.
На 27 март Тръмп обяви ново удължаване – този път с десет дни, като посочи, че решението е взето „по искане на иранското правителство“. Така крайният срок беше изместен до 6 април. През целия този период той редуваше сигнали за дипломатически напредък с предупреждения за сериозни последствия. От една страна заявяваше, че иранските представители много искат „да сключат сделка“ и че разговорите са „много добри и продуктивни“, а от друга – нееднократно подчертаваше, че при провал ще последват тежки удари по инфраструктурата на страната.
В последните си изявления Тръмп комбинира заплахи с ругатни.
„Вторник ще бъде едновременно Ден на електроцентралите и Ден на мостовете в Иран. Такова нещо още не е имало!!! Отворете шибания проток, кучи синове смахнати, или ще живеете в ада – само почакайте и ще видите! Слава на Бог„, написа Тръмп.
В друго съобщение той отново призова Техеран незабавно да отвори пролива, подчертавайки, че в противен случай върху страната ще „се стовари ада“. Тези изказвания бяха повторени и в интервю за американския новинарски сайт „Аксиос“, където отбеляза, че има „добър шанс“ за постигане на споразумение, но „ако не сключат сделка, ще взривя всичко там“.
Според информация от източници САЩ и Иран водят непреки преговори чрез посредници от Пакистан, Египет и Турция. Освен това се използват и неофициални канали, включително текстови съобщения между съветници на Тръмп и иранския външен министър Абас Арагчи. Въпреки тези усилия до момента не е постигнат съществен напредък към споразумение, което да доведе до намаляване на напрежението.
Иранските власти официално отричат да водят директни преговори със САЩ, но признават, че се обменят послания чрез посредници. Помощникът в президентската канцелария Махди Табатабаеи каза, че Ормузкият проток „ще бъде отворен отново“ само при условие, че част от транзитните такси бъдат използвани за компенсиране на щетите, причинени от войната.
Паралелно с дипломатическите усилия продължават и военните инциденти. Вторият пилот, чийто самолет F-15 беше свален над Иран, бе спасен в събота. Операцията бе извършена от американски командоси. Първият пилот на същия самолет беше спасен веднага след свалянето на машината в петък.
Ситуацията около Ормузкия проток постепенно се превръща в основно поле на напрежение между САЩ и Иран, като вниманието се измества от сушата към морето. Репортажи от региона показват значително струпване на кораби в близост до входа на пролива. По официални данни само в рамките на една морска миля са преброени осем плавателни съда, а според морски организации в района са блокирани до 2000 кораба.
Иран реагира остро на последните заплахи на Тръмп, като го обвини, че подбужда пълномащабна война в региона. Представители на властта заявиха, че неговите изказвания са резултат от „чисто отчаяние и гняв“. Техеран също така предупреди, че при евентуални удари ще отговори със сходни действия, включително атаки срещу инфраструктура в Израел и държави от Персийския залив.
Израелският премиер Бенямин Нетаняху обясни, че страната му вече е предприела мащабни действия срещу Иран. Той твърди, че Израел е унищожил около 70% от иранския капацитет за производство на стомана и е атакувал нефтохимически заводи. „Ще продължим да ги мачкаме“, подчерта той.
На този фон се появиха и информации за планирани американски военни операции. Според „Вашингтон пост“ Пентагонът е представил план за овладяване на около 450 килограма силно обогатен уран, който се намира под разрушени ядрени съоръжения край Исфахан и Натанз. Операцията би изисквала прехвърляне по въздух на стотици или дори хиляди военнослужещи в активни бойни зони, използване на тежка техника и изграждане на временна писта, по която радиоактивният материал да бъде изнесен извън страната.
Говорителят на Белия дом Каролин Левит заяви, че представянето на подобен план „не означава, че президентът е взел решение“. Въпреки това експерти предупреждават, че мащабът на подобна операция предполага няколко дни интензивни действия и значителен риск от ескалация на конфликта.
В Европа реакциите са по-скоро критични. Френският президент Еманюел Макрон смята, че идеята за отваряне на Ормузкия проток чрез военна сила е „нереалистична“. Той изтъкна, че иранската Революционна гвардия разполага със значителни ресурси, включително балистични ракети, и че подобен проблем може да бъде решен единствено чрез дипломатически средства. Макрон призова за прекратяване на огъня и връщане към преговори, като същевременно съобщи, че Франция е сформирала коалиция от 35 държави за ескорт на петролни танкери през пролива.
Остри критики към американската стратегия отправи и пенсионираният френски генерал Мишел Яковлеф. Той предизвика международни реакции с коментарите си, в които поставя под съмнение плана да се изнасят запасите от обогатен уран. Военният експерт призова американските представители „да спрат да шмъркат кокаин“, а по-рано сравни евентуалното участие в подобна операция с „купуване на евтини билети за „Титаник“, след като се е ударил в айсберг“.
Критиките от Европа подчертават нарастващото разминаване между САЩ и съюзниците им за подхода към кризата. Част от европейските държави изразяват нежелание да подкрепят военни действия без ясно определени цели и план за изход от конфликта.
Междувременно дипломатическите усилия продължават. Външните министри на Пакистан, Египет и Турция са провели телефонни разговори както с американския пратеник Стив Уиткоф, така и с иранския външен министър Арагчи, в опит да договорят пакет от мерки за изграждане на доверие. Целта е да се постигне поне частично споразумение, което да позволи удължаване на крайния срок на ултиматума и да отвори път към директни преговори. До момента обаче не е постигнат пробив.
Ормузкият проток, през който традиционно преминава значителна част от световните доставки на петрол, остава ябълката на раздора. Напрежението продължава да расте, а развитието на ситуацията ще има съществени последици както за региона, така и за глобалната икономика.
