Министърът на околната среда и водите Юлиан Попов обяви, че основен проблем в управлението ни е, че няма достатъчно решения, базирани на наука и данни. Ето защо той акцентира върху необходимостта от отваряне на данните, събирани с публични средства.
„Достъпът до първични данни е ключов за анализа, моделирането и вземането на информирани решения. Данните принадлежат на обществото и трябва да бъдат достъпни“, подчерта министър Попов по време на дискусията „Наука и иновации: инвестиции, резултати и обществено въздействие“, която се проведе в УНСС – Университета за национално и световно стопанство.
По време на събитието министър Попов отбеляза, че България е сред страните с най-нисък дял на разходите за научноизследователска и развойна дейност в Европейския съюз – около 0.8% от БВП.
Той бе категоричен, че това е сериозен проблем, който се отразява пряко върху икономическото развитие и конкурентоспособността на България и не само. Екоминистърът отбеляза, че в глобален план Европа изостава все по-видимо в сферата на научните изследвания особено на фона на бързото развитие на Китай, където иновациите и научните изследвания са ключов двигател на икономиката.
„Това изоставане вече има реални измерения – виждаме го на пазарите и в технологичното развитие“, добави Попов.
В изказването си той коментира, че значителна част от парите за научни изследвания преминават през посредници, което според него намалява реалния ресурс за научна дейност. Попов коментира, че проблемът не е в самото посредничество, а в неговия мащаб и в ефективността на разходването на средствата. Като решение как да се заобиколят посредниците, Попов предложи университетите и научните организации да изградят собствен капацитет за управление на проекти и по-тясна връзка между наука, администрация и бизнес.
Що се отнася до увеличаването на инвестициите в наука – като например 2% от БВП – министър Попов обяви, че това ще изисква общи усилия на държавата и бизнеса, както и създаване на стимули за частни инвестиции в научноизследователска дейност.
В заключение министър Попов очерта конкретни стъпки за подобряване на финансирането и интегрирането на научните изследвания в публичните политики. Той обяви, че се предвиждат изменения в оперативните програми, насочени към увеличаване на средствата за наука с около 3-5%, както и по-широко включване на научния компонент във всички програми на различните министерства
„Управлението има остра нужда от науката. Това е необходимост, която обхваща икономиката, климатичните политики и цялостното развитие на държавата. Всички институции имат дълг към науката – и същевременно имат нужда от нея, за да вземат информирани и устойчиви решения“, отбеляза министър Попов.
