„Тук стонове изпълват тишината и твоите свещеници загиват. Не чуваш ли как вопли се издигат над труповете хладни на децата?“ Тези думи на Оскар Уайлд могат да се прочетат в изложбата, посветена на 150 години от Априлското въстание, която откри президентът Илияна Йотова в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Тя е плод на общите усилия на изследователски екипи от библиотеката и на Държавна агенция „Архиви“.
В нея могат да се видят фотокопия както на писма от участници в подготовката и провеждането на въстанието, така и на различни удостоверения. Едно от тях е например от Сръбското агентство в Румъния за издадени паспорти през 1876 г. на Стоян Заимов, Георги Апостолов, Кирил Ботев и Никола Обретенов. Може да се види и така наречената равносметка за изразходвани средства от касата на Панагюрския революционен комитет във връзка със закупуване на оръжия и припаси за въстанието с дата 1 март 1878 година.
В изложбата може да се види и фотокопие на писмото от Христо Ботев до капитана и пътниците на парахода „Радецки“, в което той пише „Имам чест да Ви обявя, че в тоя параход се намират български въстаници, на които имам чест да бъда войвода“.
Изложените документи и свидетелства са представени в над 20 табла с различни заглавия като „Врачанският революционен окръг преди бурята“, „Те не умират! Четата на Христо Ботев“, „Знаме да издигнем, юнаци да поведем! Четата на Таньо Стоянов“, „Емиграцията в служба на делото“, „Сливенският Балкан – закрилник на бунтовни войводи“, „Дряново се бори с чест“, „През тихия бял Дунав“, „Там, където въстанието не избухна“, „Зовът на априлци отеква в Европа“, „Посланиците на въстанието – мисията на Драган Цанков и Марко Балабанов в Европа“, „От Лондон до Новия свят: обществен отклик и солидарност“.
В „История на България“ през погледа на историците Иван Божилов, Вера Мутафчиева, Константин Косев, Андрей Пантев и Стойчо Грънчаров четем:
„Неуспешният опит за въстание през септември 1875 г. не отчайва българските революционни дейци. За тях е повече от ясно, че само от българите зависи в каква посока по-нататък ще се развие Източният въпрос. Това е толкова очевидно, че дори и английският вестник „Таймс“, известен със симпатиите си към султанска Турция, коментирайки създалата се обстановка на Балканите, прогнозира с тревога, ме спасяването на Османската империя би станало невъзможно, ако бунтовните пламъци обхванат и България.
„Колкото и да е мрачно бъдещето на Турция, пише вестник „Таймс“, то ще стане още по-мрачно, ако въстанието в Херцеговина продължи още няколко месеца, ако Австрия и Русия отпуснат юздите на Сърбия и Черна гора и ако пламъкът на недоволството достигне до България. Тогава Източният въпрос може да приеме тази форма, от която дипломацията с всички сили се старае да го отклони.“
Ръководителите на българската национална революция осъзнават повелята на деня и изискванията на момента. Като поемат цялата огромна историческа отговорност, те преценяват, че е настъпил дванадесетият час на освободителното дело и обстоятелствата налагат борба на живот и смърт.
Ставайки изразител на общото настроение през тези дни, Никола Обретенов в едно писмо до майка си – известната баба Тонка Обретенова, изрича следното знаменателно заклинание: „Както и да е, ний не ще оставим Турция на мира; или ще измрем всинца, или ще освободим България.“
Обладани от подобна самопожертвувателна решимост, ръководителите на революционното движение се събират към края на 1875 г. в румънския град Гюргево, където фактически формират нов център на движението, известен под името на Гюргевски революционен комитет.
Новосъздаденият комитет поема в свои ръце ръководството на българското националноосвободително движение. Единодушно е решението му през пролетта на 1876 г. да се организира въстание в България. Във връзка с неговата подготовка Гюргевският комитет разделя страната на четири революционна окръга – Търновски, Сливенски, Врачански и Пловдивски.
Първи революционен окръг обхваща централната зона на Северна България с център Търново. Във Втори окръг влиза Югоизточна България с център Сливен. Северозападна България с център Враца е Трети окръг. Югозападните райони и Пловдивска област с център Пловдив влизат в Четвърти окръг. За всеки окръг е определен по един главен отговорник, наричан апостол и двама помощници.
Тяхната задача е да организират подготовката и да координират въстаническите действия по места. За главни отговорници или апостоли са определени съответно Стефан Стамболов, Иларион Драгостинов, Стоян Заимов и Панайот Волов. Гюргевският комитет предвижда и пети революционен окръг с център София, но това не се възприема. Решава се границата на окръзите да стигат до там, докъдето се разпростира революционната пропаганда на организаторите.
Гюргевският комитет очертава в най-общи линии стратегическия план и тактиката на бъдещото въстание. Тактическият замисъл предвижда изграждането на няколко големи опорни бази в планинските райони, където трябва да се изнесе цялото население с необходимото продоволствие и боеприпаси за организиране на пордължителна отбрана дотогава, докато не се намесят великите сили.
Тактиката на гюргевските дейци е подчинена на основния стратегически замисъл за политическо решенние на българския въпрос в общия комплекс на Източния въпрос. С въстанието се преследва една съвсем рационална и достижима цел, без да се хранят илюзорни надежди, че с него ще може да се разгроми противникът на бойното поле със силата на оръжието.„
