Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, внесен от Явор Гечев („Прогресивна България“) и група народни представители, бе приет на първо четене от временната комисия по бюджет и финанси в парламента. Със общо седемнадесет гласа „за“ гласуваха от „Прогресивна България“, ГЕРБ, ДПС и „Възраждане“, двама от „Продължаваме промяната“ се въздържаха, а от „Демократична България“ двама се обявиха против предложенията.
Проектът въвежда забрана за „прекомерно високи продажни цени“, приложима както за фирми в господстващо пазарно положение, така и за предприятия в съвместно господстващо положение – когато две или повече компании притежават достатъчна пазарна сила да действат независимо и да възпрепятстват конкуренцията. Предвижда се „прекомерно висока цена“ да бъде тази цена, която значително надвишава икономически обоснованите разходи за производство, придобиване и реализация, включително разумната норма на печалба.
При определяне на прекомерност на цената се предвижда Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да прилага един или повече критерии, включително сравнителен критерий, исторически критерий и критерий за икономическа стойност. Методиката и показателите за прилагането на тези критерии ще бъдат определени с наредба на Министерския съвет, приета след становище на КЗК, като срокът за приемане е до 3 месеца след влизането в сила на закона.
Предвижда се предприятията да имат възможност да доказват наличие на обективни икономически причини за формирането на цените, ако бъде счетено, че цените им са прекомерно високи.
При съмнение за наличие на прекомерно високи цени КЗК образува производство в срок до 7 дни от решението си, което приключва в срок до 3 месеца, освен в случаите на фактическа и правна сложност. Предвижда се КЗК да може да налага временни мерки до приключването на производството, сред които задължение за преустановяване или изменение на прилагани търговски условия, включително условия на ценообразуване и задължение за изменение на ценовата политика.
За търговия на дребно с бързооборотни стоки над определен оборот се предвиждат мерки за прозрачност: предоставяне на информация за ценовите структури и съхраняване на данни за 5 години. Създава се и електронен централен регистър за проследимост на веригата на доставки за селскостопански и хранителни продукти, както и за други стоки от едро до крайния потребител. Наредбата за регистъра трябва да се приеме до 6 месеца, а заданието за изработването му – до 2 месеца след това. Неподаването на информация или подаване на невярна информация се санкционира с глоби, пропорционални на оборота, като при повторно или системно нарушение глобата може да достигне 10% от оборота.
Законопроектът въвежда и нови абсолютни забрани срещу практики, водещи до икономически натиск върху производители и доставчици, и ограничава едностранното налагане на цени, условия и допълнителни плащания от търговци с пазарна сила. Счита се за нелоялни практики начисляване на такси за предлагане на продукция, ретроактивни бонуси, непрозрачно формиране на придобивната цена, дискриминационно третиране на търговски партньори, обезличаване на продукция и изместване на продукти със собствени марки.
Въвежда се и анти-обход механизъм, според който действия или комбинации от практики, които формално заобикалят закона, но имат същия икономически ефект, ще се считат за нелоялни.
Законопроектът получи положителни становища от вицепремиера и министър на икономиката Александър Пулев, земеделския министър Пламен Абровски и председателя на КЗК Росен Карадимов. Синдикатите и работническите организации поискаха дебатите да се водят и във формат на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Председателят на комисията Константин Проданов обяви, че предстоят разговори със синдикатите и браншовите организации.
