Новите дългове не само вдигат инфлацията чрез увеличаване на паричното предлагане. Те се „плащат” и втори път – през увеличаващите се лихви по тях.
„Още една причина да настояваме за съкращаване на държавните разходи е рязкото повишение на лихвите по дълга. Това е глобален проблем и касае не само България. Заради свръхзадлъжнялостта на някои държави и сериозните им бюджетни дисбаланси (какъвто е нашият случай), нивата изхвърчаха до размерите им по време на предишната финансова криза”, коментира Владислав Панев, финансист и депутат от ДБ.
Доходността по 30-годишните държавни облигации на САЩ се повиши на 20 май с цели седем базисни пункта до 5.20%, ниво, наблюдавано за последно в навечерието на световната финансова криза през 2007 година. Пазарите на облигации в Европа и Япония също скочиха.
Постоянният тренд на по-високите доходности заплашва да забави американската икономика и да повиши разходите по заеми за купувачите на жилища и корпорациите в Съединените щати.
Доходността по държавните облигации се покачи в световен мащаб през последните седмици, тъй като скокът в цените на енергията, причинен от войната с Иран, допълнително засилва опасенията от инфлация, карайки търговците да залагат, че Федералният резерв ще повиши лихвите още тази година. Нарастващите дефицити също така подтикват инвеститорите да изискват по-голяма компенсация за притежаване на дълг с по-дълъг падеж.
Къде сме ние?
„На последния аукцион за български дълг (за 10-годишни книжа), доходността достигна 4.34 процента. Ако екстраполираме на 18 млрд. лева нови задължения през миналата година, това означава 780 млн. лева лихви само за теглените кредити за една година. А тук се работи с натрупване – отбелязва Панев. – Истинският проблем обаче е, че всеки нов дълг ще означава по-голяма лихвена тежест върху данъкоплатеца. Което касае пряко спестяванията и риска от повишаване на данъци. Така че намаляването на разходите е ключ за сегашния мандат и затова смятаме да подкрепяме непопулярни мерки в тази посока„.
Ако дългът се взима и влага в неща с по-висока добавена стойност от лихвата, няма да има проблеми, но обикновено не е така, коментират финансисти. Санирането например каква стойност добавя?
Но, ако се правят магистрали и пътища или разширяване на енергийната свързаност и качествена инфраструктура, има шанс парите да се избият. Или поне да послужат за ускорител на икономиката, която да произведе нови пари, с част от които да се връщат натрупаните задължения.
След тези съображения „контрата” е повече от необходима.
„Тегленето на нов дълг е обективна неизбежност към този момент”, казва депутатът от „Прогресивна България“ Константин Проданов. „Имаме над 7 млрд. евро, ако правилно съм ги сметнал, за предстоящи плащания през тази година“, допълва той. Според него е въпрос на време кога и как да бъде емитиран дълг и дали това да се случи на вътрешния или на външния пазар. Мнението му е, че „трябва да се направи по-скоро, защото конюнктурата все още е
благоприятна на международните финансови пазари“. Пак според него Европейската централна банка вероятно ще започне да покачва лихвения си процент през юли, а в момента държавата може да се възползва от положителния ефект от повишаването на перспективата пред кредитния рейтинг.
„Няма лошо да се емитира дълг и на вътрешния пазар, понеже това е антиинфлационна мярка“, смята Проданов.
Да, ако се произвежда добавена стойност, а не се харчи за заплати, бонуси и осигуровки на
държавната бюрокрация и нереформираните непроизводителни сектори.
