След завръщането на Марин льо Пен в президентската надпревара, лидерът на Националния сбор Жордан Бардела се превърна от „надеждата на партията“ в надежден „номер две“. Обещан му е постът министър-председател в правителството на Марин льо Пен и в това мимолетно качество Бардела вече говори за коалиционно правителство. Той изпраща сигнал, че Националният сбор е готов да сподели властта. Целта е ясна и не е толкова далечна: да се разшири електоралната база за изборите през 2027 г., отбелязват анализаторите.
Девет месеца преди изборите Жордан Бардела говори така, сякаш вече се е настанил в кабинета на министър-председателя в Двореца Матиньон. В интервю за Le Figaro, председателят на Националния сбор не само обсъжда бъдещото правителство на своята партия и неговите цели, но и открито кани представители на други политически лагери да си сътрудничат.
Според Бардела,
„Марин льо Пен се стреми да ръководи Франция – аз искам да управлявам страната.“
Той добави още: „Първата ни цел е да сформираме правителство на националното единство, което няма да бъде съставено изключително от лидери на Националния сбор или парламентаристи.“
Дори ако това е просто поредното предизборно изявление, то представлява значителна промяна в стратегията на партията. Още преди да стане министър-председател, Бардела вече е готов да споделя властта. Нещо повече, власт, която все още няма. В крайна сметка, както президентството на Марин льо Пен, така и собственото му назначаване за ръководител на правителството остават хипотетични. Той обаче превръща тази двойна хипотеза в политически актив, предлагайки на потенциални съюзници позиции в кабинет, който в момента съществува само във въображението.
Жордан Бардела говори не за „лоялност“ към партията, а за „компетентност“.
Тази промяна в речника отразява по-дълбока трансформация. От избирателите се иска да гледат на Националния сбор не като на протестна партия от миналото, а като на потенциална управляваща сила, способна да поеме отговорност за управлението на страната.
В известен смисъл Бардела сега изпълнява ролята, която самата Марин льо Пен не може да изпълни.
Тя остава основният символ на партията, нейният безспорен лидер и най-разпознаваемата ѝ фигура.
Около нея се изгражда електорална мобилизация. Но Бардела е призован да изпълни различна задача: да успокои умерените избиратели, които все още са предпазливи от перспективата крайната десница да дойде на власт. Неговата мисия е да представи евентуалната победа на Националния сбор не като политически преврат, а като нормална демократична промяна в реда и лицата в управлението.
Именно затова дискусиите за бъдещото правителство започват много преди изборите.
Не става въпрос толкова за разпределението на министерските портфейли, колкото за опит за промяна на самия имидж на партията, правейки я по-малко конфронтационна и по-правителствена. За Националния сбор, който съществува в политическа изолация от десетилетия, това е практически революция. Съвсем наскоро други политици призоваваха за „санитарен кордон“ около крайната десница. Сега самата крайна десница предлага широка коалиция.
Изчислението е съвсем очевидно. Ако опонентите на Марин льо Пен отново се опитат да обединят всички политически сили срещу нея на втория тур, защо самата льо Пен да не започне процеса на обединение първо? Не само сред националистите, но и сред консерваторите, суверенистите, някои републиканци, разочарованите поддръжници на Макрон и тези в правителствения апарат, които са готови да работят с всяко легитимно избрано правителство, независимо от партийната принадлежност.
След обявяването на кандидатурата на льо Пен, френската политика е в постоянно движение.
Почти всяка седмица се появява нов претендент.
Жан-Люк Меланшон, Едуар Филип, Габриел Атал и Бруно Ретайо, които вече открито заявиха намеренията си, се присъединяват към нови фигури – от френския комунистически лидер Фабиен Русел до бившия президент Франсоа Оланд, който ясно намекна за амбициите си. И този списък само ще расте.
Това се случва, защото с потвърждаването на кандидатурата на Льо Пен, електоралният пейзаж се промени – отвори се удивителен прозорец от възможности. Главната награда днес не е първото място на първия тур. Главната награда е второто място. Почти всеки сериозен политик разбира, че ако успее да стигне до втория тур, може да разчита на уникална електорална коалиция, която иначе би била невъзможна.
Единственият кандидат, който се изправя срещу Марин льо Пен, почти автоматично ще спечели гласовете на всички останали.
Гласовете на крайната левица, социалистите, центристите, умерените републиканци и части от традиционната десница ще се обединят не от симпатия към алтернативата, а от отвращение към Льо Пен.
Колкото по-убедителни изглеждат перспективите за успех на Марин льо Пен, толкова повече кандидати ще се стремят да бъдат до нея на балотажа.
Всеки се надява да стане кандидатът, когото много французи ще подкрепят, не защото го смятат за най-добрия, а защото го виждат като последен шанс да предотвратят победата на крайната десница. Този човек, независимо от собственото си политическо влияние или лични заслуги, ще стане кандидат на цяла анти-льо Пен Франция. Бих искал да ги видя.
